Бойко Борисов и любимото му куче Borko
Читателю драги!
Ако си човек любознателен и прозорлив.
Ако искаш да откриеш скришните машинарийки зад едно решение на властта, и да разглобиш тези машинарийки, и на света да ги покажеш, че и той да ги види.
Ако искаш да разбереш какъв шлейф от злощастни последици ще повлече подире си едно действие на властта (защото последиците са винаги злощастни, неизменно злощастни и позорни също така).
Ако не искаш един ден да хленчиш жалостиво “Каква я мислехме, каква стана”, “Такова беше времето”, “Пак ни излъгаха, ах!”.
Ако не искаш да каканижеш нелепи самооправдания в петостъпен ямб “О, колко съм разочарован аз!”.
Ако не искаш властта да те сготви като възторжен великденски заек, да те лъже и мами, да те злоупотребява и жертва от грижа за теб, за твое добро (винаги е за наше зло и за нейно добро, за нейното добруване и разбогатяване, както и за доброто на нейните вдъхновители и покровители).
Ако не даваш ухо на обещания, не придремваш върху хълбока на самоизмамата и не сънуваш самосбъдващи се чудеса.
Ако имаш остър слух, бистър поглед и предвидлив ум, то следвай аплодисментите, с които управляващите периодично разтрисат големия парламентарен полилей.
Преди това, обаче – малко история.
Аплодисментите, читателю, ги изобретили римляните. Така възнаграждавали своите любимци – оратори, рецитатори, хистриони и мимове, жонгльори и поети, философи, гладиатори, сенатори и диктатори също така. Заедно с аплодисментите изобретили и първите наемни изразители на непринуден възторг – можем да ги наречем аплодьори, ръкоплескачи, или просто агиткаджии. Те пък изобретили различните жанрове в това изкуство (то си било истинско изкуство). Имало аплодисменти сякаш жужат рояци пчели (тихо, деликатно одобрение, стаен възторг), или други – сякаш пада дъжд върху керемидите (силно одобрение, възхита), или трети, най-гръмките, сякаш три пияни легиона трошат пресушените глинени съдове върху каменните улици.
Политиците, естествено, тутакси се обзавели с цели кохорти от спонтанни хвалители, които следвали своите работодатели навсякъде – от Форума до Сената и от Сената до Колизеума, аплодирали вдъхновено всяка тяхна приумица и заглушавали думите на опонента, който също разкарвал насам-натам своите аплодьори. От най-велика, съдбовна важност били аплодисментите в Сената. Един сенатор се разделил с главата си, само защото аплодирал недостатъчно бурно и не съвсем усърдно речта на Нерон. А когато Калигула провъзгласил Incitatus, своя любим жребец, за сенатор, и го въвел на тържествено заседание, и копитата му изчаткали по мраморния под, сенаторите, под страх от смъртна заплаха, гръмко аплодирали собственото си унижение – толкова гръмко, че техният срам отеква вече 1600 години… Колко ли години ще отеква срамът, когато самодържецът Бойко направи Borko, своето любимо куче, я депутатин, я министър, и президент, също така…К`во му пречи!
Колчем чуя аплодисменти да тресат парламентарния полилей, знам, че нищо добро не ни чака.
Ето, оня ден гръмнаха оглушителни аплодисменти, разтърсиха величественото съоръжение до последната кристална висулка, всичките кристалчета звънтяха, пееха и бляскаха…Сигнализираха предупредително. Защото полилеят е видял какво ли не и знае, че нищо добро не ни чака. Заслушай се, читателю, в тези аплодисменти, чуй ги, измери техните децибели, и най-важното – не пропускай историческия момент. Моментът винаги е исторически. Защото в нашата история всички позори и трагедии, катастрофи и погроми връхлитат под бурните аплодисменти на властващите, сред овациите на техните клакьори (щатни и на свободна практика), и сред еуфоричните акламации (“Браво! Бис! Още!”) опропастяват нашите общи усилия. Управляващите с еднакъв възторг аплодират себе си: и когато приемат Закона за защита на държавата, за да защитят държавата от Гео Милев и Йосиф Хербст; и когато вкарват България в Тристранния пакт; и когато хвърлят български момчета в Ирак; и когато милиционерският конвой отвежда опозиционните депутати към Белене; и когато зачеркват АЕЦ “Белене” и разсипват българската енергетика.
Добре, че България не стана 16-а република или 51-и щат, щото парламентът щеше да се самосрути от възторг. Управляващите най-френетично аплодират сами себе си, когато изпращат хора на смърт и/или когато погубват държавата. Аплаузите им дават кураж и заглушават техните страхове и кошмари – не за народ, нито за държава. За властта. Тяхната власт. Те за нищо друго не мислят (ако изобщо могат да мислят), освен как да се възпроизведат във властта, как да останат във властта и какво да придобият (завлекат) чрез властта. Те друга цел нямат. Властта ги ослепява и ги прави надменни, страхът за властта ги прави жестоки, страхът от отговорност ги прави безотговорни и престъпни.
Особено когато държавата е подвластна на токсичния мутро-полицейски коктейл, наречен ГЕРБ и прилежащите му.
“Сложихме кръста на “Белене”!” – аплодисменти.
“Вече сме независими от Русия!” – аплодисменти.
“Ще пренесем руския реактор в Козлодуй!” – аплодисменти.
“И руският реактор вече няма да е руски!” – аплодисменти.
“Ще строим газова централа!” – аплодисменти.
“С руски газ!” – аплодисменти!
“С шистов газ!” – аплодисменти.
“Ще внасяме газ от Грузия!” – аплодисменти.
“Грузия няма газ!” – аплодисменти.
“И тръба няма!” – аплодисменти.
“Обаче ние ще принудим Европейската комисия да им направи една тръбичка!” – аплодисменти.
“И от Азърбайджан ще внасяме газ!” – аплодисменти
“През Нагорни Карабах, че е най-сигурно!” – аплодисменти.
“Ще внасяме ток от Турция!” – аплодисменти.
“Турската централа е руска!” – аплодисменти.
“Ние сме независими от руското ядрено робство!” – аплодисменти.
“Ние сме свободни!” – аплодисменти.
“Ние сме диверсифицирани!” – аплодисменти.
Ще внасяме, ще внасяме, ще внасяме…
Аплодисменти, аплодисменти, аплодисменти…
Аплодисментите под парламентарния полилей биват всякакви: победни, тържествуващи, възторжени, издевателски, саркастични, подигравателни, подгаврящи, обвинителни, отмъстителни, назидателни, наказателни. Каква звукова палитра! Каква полифония! Даже древните римски аплодьори и ръкоплескачи не са постигали такова съвършенство! 1600 години отеква позорът на римските сенатори, задето аплодирали своя колега Incitatus, любимия жребец на Калигула. Колко ли години ще отеква позорът, задето Борисов назначава клонингите на любимото си куче Borko за депутати, министри, магистрати. И за президент, също така…
Един анализ на Велислава Дърева
Автор
Тема: Аплодисменти или за жребеца Incitatus и кучето Borko (Прочетена 983 пъти)
сподели ме
