MavarBG

  • 30-11-2020, 19:45:03
  • Добре дошъл/дошла, Гост
Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Мави новини:

Искате да изразите мнението си. Имате желание да го споделите с другите, моля участвайте във форума! За да имате достъп до разделите и функциите, недостъпни за гостите ТРЯБВА да се регистрирате.

Автор Тема: България - бит, традиция и култура  (Прочетена 41929 пъти) сподели РјРµ

0 Потребители и 2 Гости преглеждат тази тема.

Mavar

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 488
    • MavarBG

   


Република България е държава в Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Площта ѝ е 110 912 км², от които 110 510 км² суша и 333 км² водна площ.
Към 01 февруари 2011 г. населението е 7 364 570 души, диференцирано по пол:
Мъже - 3 586 571 души (48,7 %)
Жени - 3 777 999, души (51,3 %).
Столица на държавата е град София.

България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски.

Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от 7-ми век, когато е създадена Първата българска държава (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на Източна Европа. Няколко века по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185–1396/1422), страната е завладяна от Османската империя и остава част от нея в продължение на пет века. Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до създаването на Третата българска държава. След Втората световна война страната става част от Източния блок и в нея е установен комунистически режим. През 1990 година в България е възстановена демокрацията във форма на парламентарна република и днес страната е член на Европейския съюз и на НАТО. България има своя база, наречена Свети Климент Охридски, на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.

История

Велика България

Стара Велика България (Η παλαια μεγαλη Βουλγαρια) е основана от Хан Кубрат на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, непосредствено след разпадането на съществуващата дотогава аваро-българска федерация от 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, хан Аспарух успява да ги победи в началото на 670 г. По-късно през 680 г. той завладява Мизия и Добруджа и полага началото на Първата българска държава.

Първа българска държава

В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците от обединените български и славянски воини и заселването на българите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава. Аспарух определя Плиска за столица.
 
Хан Крум

Първото стратегическо териториално разширение на юг - областта Загоре - става по време на управлението на сина на хан Аспарух - хан Тервел през 705 г. В знак на признателност византийският император Юстиниан II Ринотмет (Безноси), който благодарение на оказаното му от българския хан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският хан изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби.

По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива културата, писмеността и изкуствата, а поданиците се радват на просперитет. Въвежда се глаголицата като официална азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.

Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I Велики (893-927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав.
 
България при цар Самуил

При цар Петър I и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.

Византийско владичество

Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041). Следващият опит е на Петър III. След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан Стефан Неманя.

През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За център избират Търново. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.

На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловечката крепост, за да си върне контрола над Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който de jure признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на второто българско царство.

Втора българска държава

Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) е със столица Търново. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299 - на престола се възкачва татаринът Чака. 14 век - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол.През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна. При битка във Варна е разбит от султан Мурад II.

Турско робство

15 век Константин II Асен, Въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу чуждите владетели - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война (1768-1774). 19 век развитие на просветната култура.

По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската църква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим I е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

Трета българска държава

Княжество България и Царство България

На 1 юли 1878 е подписан Берлинския договор, който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между река Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия - автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър I Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание подготвено и организирано от ВМОРО.

С обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 България става царство, а княз Фердинанд се титулува като цар. През 1912 и 1913 г. България подготвя Балканската война, завършила с първата национална катастрофа. Участие на България в Първата световна война (1915-1918) на страната на Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. През 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски, следвана от диктатурата на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 България се управлява от А. Ляпчев. На 19 май 1934 е организиран военен преврат от „Звено“ и Военния Съюз с министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. През Втората световна война (1941-1943) България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис III; управление на Симеон II с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София.

През 1944 година правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември). На 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.

Народна република България

След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП. Възприет е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Като част от Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор, НРБ е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). България става член на ООН на 14 декември 1955. През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.

Република България

През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. България става член на НАТО на 2 април 2004 и член на ЕС на 1 януари 2007.

Уикипедия

Животът е един миг, но не цял...

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375
Бъдни вечер - традицията повелява
« Отговор #1 -: 24-12-2010, 16:47:59 »

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
   В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
   По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.
По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.
   
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
  Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
   Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
   
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
   От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват  на плодните дървета, за да раждат изобилно.
   Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни.
  Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

    Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове.

Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!
СъъъъСССС

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375
Рождество Христово!
« Отговор #2 -: 25-12-2010, 09:55:01 »

Християнският свят отбелязва един от най-големите църковни празници - Рождество Христово (Коледа), на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос.

Според Евангелието това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия.

Малко преди раждането, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем. Там те не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.

В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.

Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището,

Към Коледните празници се числи и Стефанов ден - на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.
СъъъъСССС

Devil

  • Глобален Модератор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 361
Някои любопитни факти за Коледа
« Отговор #3 -: 25-12-2010, 14:40:31 »

Всички знаем как да празнуваме на Бъдни вечер и на Коледа, ето и няколко интересни факта за традициите около празниците:

1. Названието Коледа на английски (Christmas) идва от староанглийски - Christes Maesse или Christs Mass - меса на Христос.

2. Английското име на дядо Коледа (Санта Клаус) идва от холандското име за св. Николай - Sint Nikolass, съкратено до Sinterklass, което пък американците бързо преобразували в днешния му вид.

3. Съкращението X-mas не е неуважително или пренебрежително, защото X е първата буква от името на Христос в гръцката азбука.

4. Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh. Класическата коледна песен "Тиха нощ" пък всъщност никога не е била писана специално.

5. Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Тя се е зародила, когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.

6. Празнуването на Коледа е било обявено за в престъпление през XVII век в Англия.

7. Първата коледна картичка е измислена от англичанин през 1843 г. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Най-малката катричка пък са създали специалисти по нанотехнология от университета в Глазгоу. Тя е невидима с просто око, тъй като е широка 200 и висока 290 микрометъра. Един микрометър е равен на една милионна част от метъра, като ширината на човешкия косъм е около 100 микрометъра. Учените гравирали изображение на коледното дърво върху малко парче стъкло само за 30 минути. Надписването на картичката обаче е истинско предизвикателство.

8. Красива сребърна играчка за коледна елха на 140 години може да се окаже най-старата коледна украса в света. Британката Анабел Смит е поставила играчката, която датира от 1870 г., на прозореца на къщата си. Тя била купена за нейния дядо, когато бил бебе.

9. Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално приготвяни на основата на френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни послания в сладкишите.

10. Чували ли сте за Ноел Баба - турския Дядо Коледа, живял в град Демре? Градът се намира в турската провинция Анталия, но става дума за св. Николай, който е роден там. Мястото още носи легендата за Добрия старец. Все още можете да видите живописни руини на базиликата, където първоначално бил погребан светецът, преди мощите му да бъдат пренесени в италианския град Бари. Сега в парка край храма е издигнат паметник на Николай Чудотворец, а встрани червенее и фигурата на Дядо Коледа. Според легендите светията носел подаръци на бесните местни жители, а оттам тръгнал и най-успешният бизнес в света - този на коледните подаръци.

11. За японците Бъдни вечер и Коледа са нещо като Свети Валентин - романтично събитие, на което дамите очакват да бъдат заведени на вечеря. Проучване показва, че в последно време младите на възраст между 20 и 30 години предпочитат семейната атмосфера пред шумното празненство.

Средностатистическото британско дете пък консумира по 2300 калории на Коледа, вместо препоръчителния дневен прием от 1700 калории, изчисляват учени.
Привет от АДА...

Тучи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 109
Фолклорни области
« Отговор #4 -: 11-06-2011, 09:18:49 »

Съществуват седем фолклорни области: Добруджа, Пиринска, Родопи, Северна България, Странджа, Тракия и Шоплука.

Добруджанска фолклорна област:

Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област. Тя е характерна с богатия си и разнообразен музикален фолклор. Тук около Освобождението се преселват големи групи тракийско население, както и от балканските райони на Стара планина, Котленски и др. В Добруджа се срещат два стила – тракийския и балканджийския, които постепенно се вливат в дълбоките слоеве на доста древните местни традиции. Наред с тракийските и балканджийските песни звучат и богато орнаментираните безмензурни жетварски, трапезни и седенкарски песни. Добруджанската бавна песен се изпълнява равностойно от мъже и жени. Тук за разлика от много други области жените често пеят във висок регистър, закрито. Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, но характерен само за този регион инструментален стил, изпълняван на гъдулка, кавал, гайда. Особено прочути са добруджанските танцови мелодии “ръки”, “сборени”, “ръченица” и др. Няма да е преувеличено, ако се каже, че тук се оформя интересна инструментална школа, като резултат от взаимното проникване на тракийския и балканджийския музикален фолклор. Не трябва да се подценява и влиянието на музикалния фолклор на съседна Румъния, която взема елементи от българския фолклор (7/16 размер), но и дава на българския инструментален фолклорен стил някои специфични прийоми на изпълнение.

Добруджанските танци имат свой стил, който се отличава с настроение, свободно от скованост тяло, участие в играта и на ръчете и раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, леко наведено назад тяло. Добруджанските хора са затворени, в полукръг или права ръченица. Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. Най-разпространени са смесените хора и по-рядко мъките. По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец” в 2/4, “Пайдушко” в 5/8, а в размер 5/8 се играят “Ръченик”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др. Много интересни танци са “Изхвърли кондак” в 9/16 и “Черкезката” и “Трънката” в 13/16.

Пиринска фолклорна област:

Който е виждал красотата на Пиринския край, той може би е усетил и неговата музика. Характерна отличителна черта на пиринската песен е двугласът. Често една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен глас, наречен “исо”. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с “ацане” (хълцане) и “тресене” (къдрене, разтрисане на гласа). Голяма чат от песните са безмензурни (без размер). Събират се на седянка група жени, споглеждат се и започват изведнъж да пеят. Звучи двугласно чудесна мелодия, чисто, ясно, красиво, сякаш цял живот са репетирали и дялали мелодията, за да стане тя така съвършена, оригинална, богата на багри, неповторима по звук. Народна песен в Пиринския край е твърде разнообразна, защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр, Демирхисар и др.

Тук намираме почти от всички видове жанрове характерни за българския народ. Най-обичани от трудовите песни са жетварските, които се пеят сутрин, на обед, на почивка, на връщане от полето и по време на жътва. Други любими песни тук са седенкарските, които ги наричат още “на седешки”. Те са разнообразни по тематика и мелодика и са един от най-запазените жанрове. Макар, че на много места хорото не се играе на песен, хороводните песни се пеят заради игривите им мелодии и интересно съдържание. Те са предимно в размер 2/4, 7/16 (мъжка и женска ръченица) и 9/16. Остроумие и хумор лъха от тези чудни пирински песни, в миналото звучали по мегдани и народни празници. Особено характерния размер 7/16 от ІІ-ри вид, мъжка ръченица с първи дълъг дял е най-типичния местен белег. Много известни на целия народ пирински песни са в този размер: “Македонско девойче”, “Лиляно моме, Лиляно”, “Зашумете мури от Пирина” и много други. В същи типичен размер 7/16 ІІ вид е и песента “Се запали, пиле Трено”, която ще чуете в изпълнение на мъжка вокална група (също много характерен начин на пеене в този край). В този размер 7/8 (7/16) се пеят песни на хоро, на седянка, трапезни, сватбарски и др.

В този край липсват богато орнаментираните бавни песни, характерни за съседните на Пиринска област Родопи, Тракия и Северна България. Тук се срещат особен род по-резки извивки, които придават стегнат характер на бавните песни изпълнени с хълцания и разтрисане. Старите пирински песни са на типичен пирински диалект – западно българско наречие, богато на архаизми, със запазени интересни граматически форми и типични звукосъчетания. Докато главните носители на типичната местна двугласна песен в Пиринския край са жените, на музикални инструменти свирят предимно мъжете. Широко разпространени тук са тамбурата и гайдата “джура" (висока), тъй като и двата са двугласни. Младите момци свирят на “сворче” – овчарска свира. Характерни за този район са и зурната съчетана с тъпан. Тамбурата е любим инструмент за сформиране на народни оркестри в района. Тук на сватби и други народни веселия често се срещат малки, но звучни ансамбли от 2 зурни и тъпан – първата зурна свири мелодията, а втората свири равен тон (исото). Този двуглас е типичен за източно-православната църковна музика. Танците на Пиринска област са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Женските танци се играят най-често на песен и то в умерено темпо. Тези хора се развиват в кръг, полукръг, права редица и поединично. Мъжките танци се развиват в по-бързо темпо благодарение на инструменталния съпровод. Движенията им са високи, с подскоци, притичване и пружиниране. Бавните танци са с характерни леки стъпки, остри сечения, придружени с паузи, които броят няколко такта, въртения, коленичене и навеждане на тялото. Тези движения са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Типично тук е “Македонското хоро” в размер 8/8.

Родопска фолклорна област:

Вслушайте се в Родопа планина, тя е море от песни. Родопската песен е звучна, волна, широка, гальовна. Преобладават лиричните едногласни мелодии с широкотонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както и малката терца в края на песента. Най-чист е стилът на Средните Родопи, където и до днес народната песен звучи нестихващо. Дивната планина е населена предимно с малки села и махали и тук все още намираме песни в тясна връзка с живота на хората, чисти, неподправени, искрени. В Родопите жените пеят полузакрито, с нежно тонообразуване. Естествената постановка на родопските певици им позволява да пеят в значително по-висок регистър и особено българомохамеданките, които имат по-широк гласов диапазон. У мъжете преобладават ниските гласове – баритон и бас. В Родопите народната песен се изпълнява равностойно от мъже и жени. Старинните езикови форми, запазени в песните на родопското население подсилват тяхната оригиналност и им придават особена прелест, Любими стихови стереотипи с които изпъстрят текста са: “девойко, мари хубава”, “малеле, моя майчице” и др.

Тук пробладават песните на седянка, които по тематика са разнообразни, но преобладават любовните, тъй като на седянка ходят предимно младите. Обичайните песни в Родопите са на изчезване – липсват коледарските и лазарските песни – това се отнася и за жетварските, тъй като това не е характерен поминък за този край, а и на българомохамеданката е било забранено да пее на нивата. Все още са запазени сватбарските песни, които в близкото минало са заемали специално място в сватбения ритуал. Много са разпространени песните на гурбет, които са били два типа – на тръгване и на връщане. Към тези песни спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите. Близки до този жанр са овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. В тях се разкрива любовта на овчаря към стадото, към “овена вакъл, каматен”, към “първо либе”, към и къща. За местните мелодии е характерно постепенно движение, но не липсват случаи и със скоково движение, при което всеки устрем нагоре се компенсира с постепенно връщане на мелодията надолу. В Родопите липсва разнообразие на метруми и размери. Преобладават песни в размер 2/4 на хоро. Голяма част от песните са бавни, често без определен размер (безмензурни). Макар и без определен размер, те все пак са подчинени на равномерна метрична пулсация, която е подредена вероятно от традицията бавните песни да се пеят едногласно от солисти или от група певци.

Музикалните инструменти, които огласят Родопите са малко – гайда (каба), тамбура, кавал. Най-често срещаният музикален инструмент в Родопите е типичната за този район “каба” (ниска) гайда, която е по-голяма по размер от “джура” (висока) гайдата – има по-дълго ручило, което издава нисък, протяжен, матов тон. Може да се срещне и “каба” гайда с 2 гайдуници. На този инструмент се изпълняват всички песенни мелодии. Освен гайдата планината постоянно ечи и от медните овчарски звънци – чановете, чийто звън напомня нежните звуци на родопската тамбура. Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Кляканията и колениченията са съществена част и особено на бавните прави родопски хора, много често съпроводени от силни възгласи. В Родопите се играе и на песен, при което мъже или жени пеят песента, а другата група отпява. Мъжете играят по-свободно и с широки стъпки, а жените играят в затворен кръг, като танцьорките са плътно наредени една до друга. А сега послушайте два безценни бисера на родопската песен “Бела съм, бела, юначе”, изпълнена от женски народен хор и “Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска – песента, която наред с произведенията на Хендел, Бах, Моцарт и музиката на различни народи е включена в посланието на човечеството към Космоса “Гласовете на Земята”.

Северняшка фолклорна област:

Подобно на Добруджанската фолклорна област тук също музикалният фолклор представлява смесица от фолклора на другите области, поради преселването на големи групи българи преди Освобождението през 1878г. Страхувайки се от турските разбойници, които особено при упадъка на Османската империя се увеличават значително, големи групи от българско население забягва в планините и около тях. Така населението от Дунавската равнина се насочва към Балкана. След Освобождението хората поемат обратния път към полето, където заедно със старото, местно население тръгват и големи групи преселници от Тракия. Населението се смесва – смесват се и музикалните стилове. Въпреки това при едно по-внимателно изследване се откриват и някои типични за северняшкия музикален бит белези – такива са например несвойствените за другите области песни с пентатонична музикална основа, някои старинни сватбарски песни или жетварски песни с оригинални провиквания. Най-близки черти в северняшкия музикален фолклор откриваме с този на Тракия – типичен пример за това са “капанците”, в Разградско, както и “ерлийците” в Новопазарско, “хърцойците” в Русенско, “турлаците” в Белоградчишко и прочие. Затова и характеристиката на тази богата фолклорно обширна област не е достатъчно обзорна, защото описанието на много от елементите на музикалния фолклор ще съвпаднат с подобни на тези явления от другите фолклорни области.

Странджанска фолклорна област

В Странджа са характерни същите песни и танци както и в Тракийската област.Те са богато орнаментирани,бавни и хороводни. Преобладават по-бавните, но има и умерени хора. Обикновено се редуват бавна и бърза игра. Характерно само за тази област е движението „филек”.Най-познати тук са танците:ярешката, чорбаджийската, бонината и др. Най-типични тук са нестинарските танци.Странджа е земята на нестинарите. Най-разпространени са хората в 2/4 такт,но има  таква които се играят в 5/16, 7/16 и 9/16. Танците, с които се характеризира Странджанската етнографска област са:трите пъти, прави хора, филек и нестинарските танци. Едни от най-хубавите песни за хайдути, много от които са лични исторически имена, се срещат в творчеството на тракийците. Тука са песните за Индже войвода, за Хаджи Димитър, Добри войвода, Ангел войвода, братята Наньо и Георги войвода, Вълчан войвода, Руси войвода, капитан Петко (Киряков) войвода, Димитър Калъчлията, Пейо Буюклията, Златьо Кокарчоолу и мн. др. Странджанската носия наподобява тракийската. Двупрестилченото женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета, долактанки и др. – при върховете на клиновете и по пазвените им части и сравнително по-слабо по полите на двете престилки. Мъжката изцяло спада към чернодрешната, а женската към сукманената с малки изключения.

Тракийска фолклорна област:

Равна и необятна е тракийската низина. Тя се огражда от Стара планина, Пирин, Родопите и стига чак до бреговете на Черно море. Към тази област, от Пазарджик на изток, влизат и много селища от източните склонове на Родопите. Може да се каже, че Тракия е основната фолклорна област в България. По тези земи се е зародила и най-древната култура на Балканския полуостров сътворена от първите й заселници – траките, и тя е един от първите и най-чисти извори, от които се захранват традициите на елинизма. Доказателство за този факт откриваме в много от разкритите етнографски паметници по нашите земи като Казанлъшката гробница, тракийското златно находище и много други известни на световната културна общественост. Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тази област се включва и една интересна в много отношения подобласт – Странджанския край. Тракийският песенен стил е залял огромна част и от Северна България, където тракийците са се преселвали твърде често, особено след Освобождението през 1878г. За тракийската област е характерно едногласното пеене, с богато орнаментирани бавни песни. Жените пеят открито, силно, естествено, но в доста тесен тонов обем. Отделна певица има обем не повече от 10-11 тона (децима, ундецима) и стига до ре1 (d1). В ниският регистър има сравнително по-широк диапазон – до, ре, ми на малка октава (d, е).

Пеят предимно жените с доста богат репертоар от обредни до епични песни. Типичен на пеене е антифонното пеене (с отпяване), което се среща във всички жанрове. Този начин на пеене сега се среща предимно в коледарските, жетварските и хороводните песни. Строежа на мелодията е близък до този на останалите фолклорни области – с постепенно движение (с изключение на коледарските). Тоновият обем е тесен – кварта, квинта с преобладаващ минорен или фригийски тетрахорд, типичен за обредните, хороводните и жетварските народни песни. В по-широк тонов обем са трапезните и седенкарските песни, които в своето мелодическо развитие и разнообразие достигат до октава и нона (8, 9), а и до по-широк обем. З бавните тракийски песни е характерен двуладовият мелодиен строеж, при който първата мелодийна редица е в един лад, а втората – в друг. Тракийската народна песен е бедна откъм неравноделни размери. В районите със запазени традиции, местни песенни образци се срещат в 2 типа песни – в 2/4 размер (хороводни и обредни) и бавни без размер (безмензурни) песни на трапеза и седянка. Много от втория тип песни – безмензурните – се превръщат в шедьоври на българския песенен фолклор с изящната си лирика, надиплена и богато орнаментирана мелодика и нежно-матова звучност. В отделни райони на Тракийската фолклорна област наред с хороводните песни в 2/4 размер се явяват ръченицата (в 7/8 – І вид женски), както и песни в ритъма на пайдушкото хоро (5/8, 5/16). Този факт доказва дълбоките пластове, от които е разцъфтяла тракийската песен, като наследница на първичния, старинен тракийски стил. Изключение от горепосочените видове песни в равноделен размер правят коледарските песни и хороводни мелодии, които са в най-различни неравноделни размери. В Тракия коледарския обичай е най-широко застъпен и песните, свързани с него са изключително поетични, разнообразни по тематика, строеж и мелодия. Тук коледарската песен е енергична, бодра, жизнерадостна с отривиста мелодика, винаги в темпо “giusto”, с чести низходящи и възходящи скокове на кварти или квинти.
 
Тракийската фолклорна област е изключително разнообразна в жанрово отношение – тук се срещат и много характерни песни, свързани с пролетните обичаи. Особено се отделя лиричния цикъл песни на “филек”, между които се срещат редкия размер 8/8. Едни от най-разпространените пролетни народни песни са лазарските, които в някои райони се наричат “на пеперуда”. Кавалът е незаменим другар на тракийския селянин и този факт е доказва от ярките следи, които той е оставил в характера на тракийските народни песни. Много от орнаментите в бавните песни са буквално пренесени от кавалджийските мелодии. Тук казват: “пее, сякаш кавал свири”, като дори някои специфични интонационни белези на кавала “сеченето” (вид повторение на един с леко чукване върху отвора) е намерило отражение в пеенето на певиците. Много често се среща и явлението, при което кавалът сякаш “допява” вокалната мелодия на песента. Затова голям дял от кавалджийските мелодии са всъщност от мелодии на известни народни песни, като при хороводните песни те водят до впечатлението за разширяване на мелодичната форма с добавянето на нови “колена” (израз свързан с инструменталните мелодии, с широко развит мелодико-импровизационен характер). Освен “любимият” народен инструмент – кавала – в Тракия се срещат и други, типични за този край инструменти – гайда (джура – висока) и по-рядко гъдулка. Тракийският инструментален стил е уникален по своя характер – с богато орнаментирани, бавни мелодии в развити музикални форми (особено в хороводните), при които има силно разчленени, със специфичен музикален заряд “колена” (предложения, мелодични редици). “Колената” често са в различни сродни ладове, или се редуват в различни ладове – минорен (еолийски), следван от мажорен (миксолидийски), а след това с увеличена секунда (хиатос) между ІІ и ІІІ степен на лада. Така кавалджийската хороводна мелодия прераства в интересна, логично изградена, многочастна музикална творба. Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. В отделни райони на тази обширна област се срещат типични за друг регион танци, като резултат на влияния от съседните на нея фолклорни области. Например в западнотракийските хора влияние оказват шопските и пириските танци, от типа на “кривите “ хора в размер 11/16. По-известни са “Главанишката” копаница и “Ветренската” копаница. Под влиянието на пиринските танци тук се срещат “Изтърси калци”, “Куцата” и др. Източно-тракийските хора са с характерно движения “трополи”, което се изпълнява само от мъже. Те са специфични със своята плавност и тържественост и са обикновено в размер 2/4, 5/8, 7/8 и 9/8.

Шопска фолклорна област:

Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото “натрисане” (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с която се изпълняват движенията. Основните движения са ситни, дребни и са съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри, високи, широки и в тях взема участие тялото. Играта на шопа е лека, жива, сякаш той не стъпва на земята. Танците на шопите често се придружават с мъжествено и енергично “ха-а-а”, “и-и-и” или с ръмжене, говорене, с което се подчертава някоя сложна танцова комбинация. Шопските хора са предимно сключените, водени хора, хора на “леса”. Срещат се много и най-различни танцови комбинации: “Ситно мъжко” хоро в 2/4, “Четворно” в 7/16 ІІ вид, “Йове” в 7/16 + 11/16, “Лиле, лиле” в 9/16, “Дилмано, Дилберо” в 8/16 и др. В народната музика на Средна Западна България се среща цялото тематично разнообразие на българската народна песен. Това е областта, намираща се между Стара планина и Пирин, на запад достига до Югославия, а на изток постепенно се влива в Тракийската фолклорна област. По нрав, темпераменти език до голяма степен, както и по народните си обичаи, шопите са доста различни от тракийците. Техният музикален фолклор се различава и от този на другите заобикалящи ги области. Шеговитият, с буен темперамент, духовит и находчив шоп е създал музикален фолклор, който отговаря на тези му качества. Той не е особено богат на емоции и мелодика, но ни впечатлява със своята находчивост и изобретателност. Особено характерен тук е двугласът, който е неповторимите си паралелни секунди е един от най-отличителните белези на областта. Певците като че ли сами се стремят да получат секунди – дори там, където могат да се избегнат: долният (по-ниския – ІІ глас) следва движението на основната мелодия, която е с малък тонов обем. Шопските двугласни песни звучат много интересно – някак “остро”, даже пронизващо. Тези песни обхващат всички жанрове – старинни седенкарски, трапезни и особено жетварски песни, които са на един или два гласа. Едногласните песни са по-раздвижени, често с високо провикване в края на мелодията. Пестеливостта в двугласните песни намира пълна компенсация в другия вид шопски песни – речитативните. Те са едногласни, волни, започващи с богато орнаментирано възклицание – подготовка за слушателя, последвано от низходящо движение. Песента завършва обикновено с подобни на началните възклицания с богата орнаментика. По този стереотип на мелодическо развитие, тук се пеят стотици стари, юнашки и исторически песни, наричани от народа “кралимарковски” или “сватовски” песни. Голяма част от едногласните песни са местните жетварски песни “по саме”, които се изпълняват най-често антифонно – една певица запява, друга и отпява. Такива са предимно седенкарските припявки, които тук са на особена почит.

Изпълнители на местните двугласни песни са само жените, които пеят открито, рязко, особено силно. Едногласните бавни песни, както и жетварските двугласни песни се изпълняват с един типичен маниер на “разтрисане” – насичане на тона. Тук се срещат старинни моноритмични хороводни песни в размер 2/4. В Шопската фолклорна област неравноделните размери се срещат в различни по предназначение песни, чието разнообразие се увеличава, колкото повече отиваме на изток, към Пазарджик, Ихтиман и Средногорския район. Тук се среща интересния вариан на размер 11/16 – 10/16 размер, характерен за старинно местно хоро. Тук се среща и ориенталската комбинация 7/16 + 11/16 в традиционните шопски хора “Седи Донка на дюкенче” и “Йовината”. Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото “натрисане” (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с която се изпълняват движенията. Основните движения са ситни, дребни и са съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри, високи, широки и в тях взема участие тялото. Играта на шопа е лека, жива, сякаш той не стъпва на земята. Танците на шопите често се придружават с мъжествено и енергично “ха-а-а”, “и-и-и” или с ръмжене, говорене, с което се подчертава някоя сложна танцова комбинация. Шопските хора са предимно сключените, водени хора, хора на “леса”. Срещат се много и най-различни танцови комбинации: “Ситно мъжко” хоро в 2/4, “Четворно” в 7/16 ІІ вид, “Йове” в 7/16 + 11/16, “Лиле, лиле” в 9/16, “Дилмано, Дилберо” в 8/16 и др. Едни от най-разпространените народни инструменти в Шопския край са дудука, гъдулката, гайдата и кавала. Преобладават двугласните инструменти, които често са съпровождащи на народните песни, но и предимно на едногласните или хороводните.
Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш...

Mavar

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 488
    • MavarBG
България - бит, традиция и култура
« Отговор #5 -: 27-09-2011, 18:28:27 »

expand the original image
Битът и културата на българската нация са формирани в течение на хилядолетия. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, земята на България е населена от дълбока древност. Траките, илирите и гърците са тези, от които славяните и древните българи наследяват висока антична култура. Всички народи, живели по тези земи - траки, римляни, славяни, българи - оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница. Не случайно тук се е зародила първата европейска цивилизация. Известни в цял свят са съкровището от Варненския некропол, което е най-старото обработвано злато, откривано в целия свят, тракийските гробници и светилища в Казанлък, Свещари, Старосел, Александрово, Перперикон, Татул, многобройните, оценени в цял свят тракийски златни съкровища – Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското и др. Останките от тракийската, елинската и римската култура са многобройни. В десетките разкрити гробници траките са ни оставили неповторими високохудожествени образци на материалната и духовна култура. Намерени са цели градски комплекси - Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония, Сердика и много други. Традициите, празниците, обичаите, обредите, съхранени чрез живата памет на българите, свидетелстват за богатата душевност, бита и културата на българския народ през вековете.

Българските обичаи се коренят в далечното минало и са здраво преплетени с историята и християнската религия. Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена - 21 май или на 3 юни (по стар стил). Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си. Кукерите са друга местна традиция, която има своите аналози и в други общества по света. Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми. С кукерите и ритуалния им танц хората гонят злите сили и демони в началото на всяка година, за да продължат напред пречистени и заредени с положителна енергия.

Ладуването е друг интересен обичай, който се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарица. На него момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той. Лазаруването е ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. Датата на празника варира, но винаги е в събота, ден преди празника Цветница. На този ден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци. Може би най-същественият символ на България е обичаят да се правят и подаряват мартеници за здраве и берекет в началото на месец март. За българите това е символ на новото начало, на здравето и добрата реколта. В България на особена почит са традициите, свързани с жизнения цикъл – раждане, кръщене, сватба и погребение. Именните дни също са на почит в страната, като най-известни от тях са Ивановден, Гергьовден и Димитровден.

Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство. На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Местни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости. Обикаляйки из страната, туристите ще се запознаят с различни местни ритуали и обичаи, много от които са характерни само за определени райони в България. Розата е символът на България. Розоберът, който някога е бил истински ритуал, сега се е превърнал в туристическа атракция. Розоварството е един от най-старите и традиционни занаяти на българите. Килимите от епохата на Възраждането са произведения на изкуството. Основните центрове са Котел, Чипровци и Самоков. Народът е запазил натрупаното културно богатство в народните обичаи и песни и в народните занаяти.


expand the original image
В страната има няколко архитектурни резервата, които съхраняват неповторимата българска архитектура от епохата на Възраждането (XVIII – XIX век) – Копривщица, Трявна, Боженци, Жеравна, Банско, Мелник и др. В някои от етнографските комплекси (Етъра, Златоград, Стария Добрич и др.) можете да се срещнете с българския бит и майсторството на занаятчиите, които продължават да творят своите изделия по стари технологии, наследени от техните деди. По време на Българското възраждане манастирите се оформят като огнища на творческа и просветна дейност. На територията на страната са запазени много манастири – Рилският манастир, Бачковският манастир, Троянският манастир, Земенският манастир, Гложенският манастир, Килифаревският манастир, Шипченският манастир и др. Страната ни е известна и с формиралите се национални художествени школи по иконопис и дърворезба. Най-известни от тях са Самоковската, Тревненската и Банската школа.

Българският национален костюм е неотменна част от българския бит и култура. С времето той преплита тракийски, славянски и древнобългарски мотиви. Основна дреха е бялата риза с дълги ръкави. Върху нея се обличат различни по форма, материал и украса горни дрехи. При жените се различават 4 вида носии: еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна, а при мъжете 2 вида: белодрешна и чернодрешна. Всяка етнографска област (Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Тракийска и Шопска) има своя характерна работна, празнична и сватбена носия.

Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). За изпълнението на българска народна музика се използват типични инструменти като гъдулка, тамбура, кавал, гайда, свирка, дудук, двоянка (двойна гайда), тъпан и таранбука. Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение. Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията на българските гласове” и фолклорният ансамбъл ”Пирин” са световноизвестни. Българските хора и ръченици са една от ярките и масови прояви на художественото творчество на българския народ. Най-често те се изпълняват от група от хора, заловени един за друг за дланите на ръцете в затворен или отворен кръг, полукръг, витообразно или в права линия. Те изпълняват едновременно и в такт еднакви движения, жестове и стъпки под определена мелодия (хоро). В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида хора: прави хора, ръченични, пайдушки и криви хора.

Музеите на България съхраняват съкровищници от битови, култови и военни експонати; статуи, надгробни стели и паметници, маски, мозайки и малки статуетки на древни божества и много други ценни експонати. Българите наследяват тази култура, обогатяват я със своя хилядолетен опит, пазят я и я доразвиват до наши дни. В по-ново време българската култура се гордее със своите постижения в областта на литературата, изкуството, музиката и архитектурата. Доказателство за тях е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали, събори, културни мероприятия, изложения и др.
Животът е един миг, но не цял...

Brovko

  • VIP
  • Потребител
  • *****
  • Публикации: 116
Рождество Христово!
« Отговор #6 -: 25-12-2011, 14:50:32 »

expand the original image
Християнският свят отбелязва един от най-големите църковни празници - Рождество Христово (Коледа), на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос. Според Евангелието това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди раждането, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем. Там те не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.

В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището. Към Коледните празници се числи и Стефанов ден - на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.
Осъденият на смърт ВИ приветства...

Musko

  • Супер потребител
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 113
Коледните традиции и вярвания по света
« Отговор #7 -: 25-12-2011, 15:32:30 »

expand the original image
Милиони хора по света посрещат Коледа, Рождество Христово. Ето традициите на днешния ден в някои от страните по света, много от които произхождащи още от езически времена, от легенди и други:

Австрия

По празниците в края на годината австрийците си подаряват прасенце - талисман, припомня АФП. Традицията се е зародила преди много години, когато на заклета стара мома подарили истинско прасенце, украсено със сърце от позлатена хартия. След това тя си намерила съпруг. Оттогава се смята, че прасенцето носи късмет. Днес в някои австрийски села на коледната трапеза се поднася мляко с ориз. В него е скрит цял бадем. Този, който го намери, получава за награда прасенце от бадемово тесто, за да му носи късмет. Иначе прасенцето талисман, изработено от пластмаса, кадифе, калай и бронз, служи за украса на коледната елха. Понякога то приема формата и на коледен сладкиш, подправен с канела, карамфил и лимонова есенция. Що се отнася до трапезата, на нея по традиция се поднасят шаран със сос от бира, хляб с джинджифил и понички.

Великобритания

Основното и задължително ястие в менюто е пуйката. Рецептите са много и в повечето случаи пуйката е пълнена. Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък маслени сладкиши от бадемово тесто с най-различни захаросани плодове. И разбира се, в менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки. В навечерието на Коледа и на следващия ден по улиците може да се видят многобройни карнавали и пиеси, в които играят маскирани актьори. По стар езически обичай костюмите им са направени от дълги, широки ленти. Нарастването на деня също се празнува на Острова. По няколко начина: преплуване на река на 25 декември и лов на лисици на 26 декември.

Холандия

От векове насам Синтерклас (Дядо Коледа) идва от Испания до средата на ноември. Всички, дори и кралицата, го посрещат на пристанището. Едва пристигнал, добрият старец тръгва да провери дали децата са послушни. Той разполага с три седмици - до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата, размахват знаменца, пишат му писма... И всичко това под звъна на черковни камбани и оръдейни залпове. Приготвят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете, предвещават минаването му през квартала. А постоянният му спътник е Черният Пиет - той носи подаръци за лошите деца.

Италия

На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е големият козунак панетоне, която служи за коледен сладкиш. Той се пази за постната вечеря на 24 декември и е предшестван от различни каши и риба (най-често змиорка). Традиционната пуйка се сервира на обяда на 25 декември. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5 януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по-голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен. Но то е захарно!

Испания

Коледа в Испания е предимно семеен празник. След 22 ч. на 24 декември всички ресторанти са затворени. Хората се прибират в къщи и чакат рождественската литургията в полунощ. Угощението започва след това: моруна, кестени и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска - в Северна. Общото и на двете места е обилното ядене, полято с хубаво вино. Десертът е бадемов сладкиш с мед.

Германия

Приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините са с пищна украса и светлини. В Германия Коледата е преди всичко семеен празник. Младите отиват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети - гъска с ябълки, прочутия щолен, който се прави поне месец преди това, както и други вкусни неща.

Франция

В празничната коледна вечер около елхата се събира цялото семейство. На трапезата е сервирана прочутата френска пуйка с кестени, не липсват и различни изискани специалитети, закупени специално за случая - миди, охлюви, сьомга, гъши пастет. В Елзас - област, която през последните столетия е била част ту от Франция, ту от Германия, традицията гласи: печени кестени и греяно вино.

Аржентина

В Аржентина украсяват не елха, а вечно зелените дръвчета със сняг, направен от памук. На коледната вечеря цялото семейство се събира в лятната градина. Люто печено прасенце или късчета месо с чесън и твърдо сварени яйца са традиционните блюда на аржентинците. Подаръците идват чак на 6 януари. Тогава малките деца оставят обувките си под коледното дърво или до леглото, за да може Дядо Коледа да пусне в тях много играчки и бонбони. В знак на благодарност пред вратата малчуганите оставят вода и сено за уморените елени.

Бразилия

Ако искате да видите Дядо Коледа по бански костюм, отидете в Бразилия. Горещините там не позволяват на добрия старец да се облече по-прилично. В началото на декември всеки член от семейството избира "таен приятел". Роднините се събират на вечеря и след това всеки пише името си на малко листче. Хартийките са разбъркват и всеки взима по една - човекът, чието име е изтеглил, е неговият таен приятел. На 25 декември за тайния приятел има специален подарък.

Египет

В Египет Коледа се празнува на 7 януари. Обичай е по-заможните жени да приготвят риба и понички и да ги раздават на бедните. На коледната трапеза има супа, месо и ориз. Във всяка къща може да опитате и от специалните бисквити с формата на кръст, наречени кахк. Освен множеството играчки и какви ли не други подаръци, децата получават задължително и комплект нови дрехи.

Индия

Коледният дух се усеща и в Индия, въпреки че християните там са малко. В южната част на страната хората имат обичай да украсяват къщите с малки газени лампички и да слагат разноцветни панделки на вратите. На север пък всяка вечер в продължение на една седмица християните ходят на църква, където пеят коледни песни. Традиция е между къщите и по улиците да се палят големи картонени фенери. Не липсва и коледно дръвче. То е изящно украсено с играчки, гирлянди и манго или банани.

Китай

В Китай обикновено украсяват домовете си с огромни фенери, а коледното дръвче се нарича Дърво на светлината. За китайските малчугани Дядо Коледа е Дин Че Лао Рен, което в превод означава "Старият Коледен човек". Той им носи подаръците едва в края на януари, когато е китайската Нова година.

Португалия

Португалците вярват, че в коледната нощ на гости идват душите на мъртвите роднини. Хората оставят на масата хляб и плодове, за да може починалите да си хапнат. Коледните празници завършват на 6 януари, когато жените месят специален хляб и поставят дребна монета в него. Който намери паричката, трябва да почерпи цялото семейство и да плати следващата Коледна вечеря.

Гърция

Гръцките коледни и новогодишни традиции са особено тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и се разваля 12 дни след това - точно след Йордановден или Фота, както го наричат гърците. На Бъдни вечер се яде постно - ошав, баница, щрудел, боб. В Гърция Коледа е семеен празник. Всички заедно отиват на църква, а на богато украсената трапеза сервират свинско, печена пуйка със зеле, баклава и други сладкиши. Подаръците се раздават на Нова година. Свети Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техният Дядо Коледа. В Гърция - страна със силни традиции в корабоплаването - коледната елха си съперничи с коледното корабче. Декоративният плавателен съд се прави от хартия или дърво и се украсява с малки разноцветни лампички.

Корабчето се поставя до входната врата на къщата или близо до камината. Носът му е обърнат към центъра на дома. Традицията, свързана с коледното корабче, е по-разпространена на гръцките острови, но има последователи и в континенталната част на страната. От 1999 г. в центъра на Солун - втория по големина гръцки град - се издига огромна метална конструкция с формата на тримачтов кораб. В съседство до него е и градската коледна елха. Според гръцки етнолози обаче коледното дръвче не трябва да бъде пренебрегвано. Има доказателства, че в антична Гърция около Нова година елините са използвали украсени клончета в домовете си. Те се срещат също през 5-и век, както и по време на Османската империя.

Финландия

Празнуването на Коледа в тази северна страна не започва със сядане около празнична трапеза, а с престой в сауната. Това е древна финландска традиция. В страната сауната е толкова популярна, че на население от 5 млн. души се падат 1,5 млн. сауни, вкл. частни и дори мобилни. В град Ювяскюла дори беше открита първата сауна-бар в света.
Мави форум

Brovko

  • VIP
  • Потребител
  • *****
  • Публикации: 116
Трифон Зарезан
« Отговор #8 -: 01-02-2012, 15:33:11 »

expand the original image
Трифоновден се празнува на 1 февруари в чест на лозята и техния пазител Св. Трифон. Трифоновден е посветен на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното.

Св. Трифон е един от светците лечители, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това спечелил голяма слава. Роден в град Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Свети Трифон загива мъченически през 248 г. след Христа при царуването на император Деций Траян, по чиято заповед е бил посечен с меч. В православния календар Трифоновден (Трифон Зарезан), който е неподвижен празник, се чества на 1 февруари (14 февруари по стар стил). В народния празничен календар се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда: 40 дни след раждането на сина си Света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с "Помози Бог", както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце, се присмял и изрекъл хулните думи: "Мома си, пък син имаш". Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал: "Аз не режа така, а така!". Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празникът е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос). Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, наричано още закройване, извършвано независимо от метеорологичните условия. То се извършва предимно от мъжете стопани, които отиват на своите лозя, носейки хляб, бъклица с вино и кокошка. Всеки ще се прекръсти и с косер ще отреже по три пръчки от три корена. Пръчките ще свие на венец и с него ще окичи калпака си. Отрязаните корени ще полее с вино от бъклицата. След това всички се събират на обща трапеза, на която преди да започнат да се хранят, ще изберат "цар Трифон". Обикновено се избира добър стопанин лозар или този, през чието "царуване" предишни години е имало добър берекет по лозята. От лозята всички се прибират заедно, начело с избрания "цар", когото пръскат по пътя с вино, а от всяка къща стопаните черпят. Царят благославя така както и лозята – да е берекетлия, а от всяка лоза – по чембер вино.

От Трифоновден започват Вълчите празници (Трифонци).

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифонци - 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари - Трифоновден; 2 февруари - Сретение господне и 3 февруари - Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Празникът започва да се чества официално за пръв път през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон и е обявен за професионален празник на лозаря. Българската православна църква въвежда през 1968 г. Григорианския календар и така църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Традиционна храна за празника са прясна пита, тутманик (дипла пита), варена кокошка, печена луканка, пърженица (омлет) от яйца.

Именници на този ден са: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Труфанка, Трифо, Тричко, но още Веселин, Веско, Весо, Радко, Рачо, Веселина, Веса, Радка, Лозан, Гроздан и други.
Осъденият на смърт ВИ приветства...

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375
.... или Свети Валентин ????
« Отговор #9 -: 12-02-2012, 19:40:49 »

Най-странните природни валентинки  :47:

expand the original image
Броени дни преди Свети Валентин, празника на влюбените британският вестник "Дейли телеграф" припомня, че сърца или така наречените валентинки могат да се открият на най-неочаквани места в природата и прави класация на най-странните природни сърца.

На първо място е поставен малък необитаем остров в Хърватия. Сърцевидният остров се нарича Галесняк. Той има площ от 0,132 квадратни километра, плажова ивица, дълга 1,55 километра, два хълма, единият от които е висок 36 метра над морското равнище. Островът е частна собственост и на него има само диви растения и дървета. За първи път формата му на сърце е била забелязана през 19 век от картографа на Наполеон Шарл-Франсоа Ботан-Бопре, който го включил в атлас на Далматското крайбрежие. През 2009 г. за формата на сърце на острова научиха много хора от целия свят благодарение на "Google Earth". Множество са и молбите към собственика на острова да допуска влюбени да се женят на него.

expand the original image
На второ място е остров Тупай във Френска Полинезия. Гледана от въздуха островната част образува контур на сърце, по средата на което е морето.

На трето място е Сърцевидният риф, който е част от австралийския Голям бариерен риф.

На четвърто място е овощна градина с формата на сърце край село Хюиш в британското графство Уилтшър.

В челната петорка попада и островът с формата на сърце, покрито с гъста гора Валхензее в Германия.

Челната десятка се оформя от скала в морето с формата на сърце. Тя се намира пред Палмовия плаж в Превели на гръцкия остров Крит.

Две скали, свързани помежду си само на две места, така че празнината между тях да оформя сърце също попадат в класацията на седмо място. Тези скали и сърцето между тях са на западния бряг на остров Корсика.

expand the original image
На осмо място е дърво, чиято корона се е оформила като сърце. То е било заснето в английска провинция.

На девето място е Езерото на сърцето, което се намира в Олимпийския национален парк в щата Вашингтон.

На десето място е остров с мангрова гора в делтата на река Ваша-Бари в североизточната част на Бразилия.

Бдителни фотографи са забелязали още много сърцевидни острови в природата, като например остров в делтата на река Окаванго в Боствана или остров в езерото Клайне Мориц, в провинция Мекленбург-Западна Померания, в Германия.

Горичка в Дателн, в Рур и блатиста област в мангрова зона Нова Каледония също са с формата на сърце. Подобна форма имат пасбище в Германия и градина във Валтроп, в Германия.

expand the original image
Мимолетни сърцевидни форми са били забелязани на много места, като например айсберг с формата на сърце в Южния ледовити океан или кит белуга, произвеждащ балончета с формата на сърце във водния атракционен парк Полярна земя в Харбин, в Китай. Петно-сърце е документираното върху челото на кон, наречен Усмихнатото съкровище и собственост на конюшня в префектура Ивате, в Япония, или върху корема на куценце чихуауа, продавано в магазин за животни в префектура Одате, в Япония.

Сърце образуват насекомите от вида Pyrrhosoma nymphula, когато се чифтосват или лебеди и розови фламинга, когато доближат главите си една до друга. Сърце са образували и две калинки, пълзящи по два стръка трева, в момента когато те се накланят един към друг.

От космоса също са дошли кадри на космически сърца. Едно от тях е мъглявината Сърце, която е на 7500 светлинни години от съзвездието Касиопея.

През 1999 г. космическият апарат "Марс глобъл сървейър", наблюдаващ Марс, прати от Червената планета яма с формата на сърце. В най-широката си част тя е 2,3 километра.

expand the original image expand the original image
СъъъъСССС

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
Месни Заговезни
« Отговор #10 -: 19-02-2012, 12:42:43 »

Месни Заговезни е!
От утре започва Великденският пост

Снимка: Sofia Photo Agency


Днес е църковният празник Неделя Месопустна, наричан още Месни Заговезни. Месни заговезни е винаги в неделя – осем седмици преди Великден. Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост.

Думата „заговезни“ идва от заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост, до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче, църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него.

Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо. От този ден до края на Великите пости – Великден, са забранени месото и месните продукти. В седмицата след това се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.

В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. Както се мени датата на Великден, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл.

По християнски обичай през дните от месни до Сирни Заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните – родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

http://www.vsekiden.com/

Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
България - бит, традиция и култура
« Отговор #11 -: 26-02-2012, 09:25:45 »

Днес е Сирни Заговезни: ден за прошка
Днес е Сирни Заговезни (Прошка).


Празникът се чества винаги седем седмици преди Великден и поставя началото на най-продължителния пост през годината - до Великден. Обредността е подчинена на подготовката за този пост и носи идеята за "последно облажаване".

Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.

На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Празникът е известен още и като "Неделя на Всеопращението". На този ден по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка за изминалата година и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор.

На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." .

Характерен за празника е обичаят "Оратници", свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве.

В днешния ден хората искат и дават прошка от близки и приятели. Няма да направя изключение и аз и моля, ако с нещо съм навредила някому, засегнала с постинг или с думи, моля, прощавайте!
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375

expand the original image
Дали една прошка е израз само на християнско благородство на Сирни Заговезни или смисълът е по-дълбок?

Днес, 26 февруари, са Сирни Заговезни. По стара българска традиция на днешния ден се иска прошка от членовете на семейството, от роднини, близки и приятели.

Но дали това е само израз на християнско благородство? Прошката е начин човек да пречисти душата си, за да е готов през Великия пост той да пречисти и тялото си.

На Сирни Заговезни, известни в някои краища на страната като Прошки, се иска прошка от по-възрастните членове на домакинството. Целува се ръка и се иска опрощаване на волните и неволните прегрешения, които човек е причинил. Възрастният човек, от който е поисканата прошка, отговаря „Простено да ти е!”.

Прощаването е много важен християнски ритуал. Чрез него ние се пречистваме от негативната енергия и неприятни емоции, които сме събрали към даден човек. Ако ние не се отървем от лошите мисли, това може да ни нанесе щети на самите нас. Когато сме обидени или ядосани, често тихо си кроим плановете как да си върнем за нанесената обида, как да си отмъстим. Така в съзнанието ни са само лоши мисли. Веднъж отприщени, тази негативна енергия може да де върне към нас като бумеранг.

Когато, вследствие на някакви взаимоотношения, човек ни е обидил, ние оставаме свързани с него. И тук идва висшия смисъл на прошката на Сирни Заговезни– искрена, недвусмислена и сериозна. Само така дадена, получаната прошка ще може да ни позволи да живеем в мир с околните и целия свят.

Понякога е трудно да простим, когато болката, която е в душата ни, ни изгаря. За да се преодолее тази болка тя трябва да е осъзната. Веднъж след като сте формулирали това негативно чувство, напишете на листче как се чувствате в момента и какво изпитвате, и след това го изгорете. Този лесен ритуал ще ви помогне да се отървете от лошата енергия на негативните емоции.

Днес е Сирни Заговезни. Замислете се от кого да поискате прошка и ако ви поискат – дайте я. Така ще живеете много по-щастливо.

Chudesa.net
СъъъъСССС

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
Почитаме Св.Теодор - Тодоровден
« Отговор #13 -: 03-03-2012, 20:27:37 »

В днешния ден празнуваме не само 134 години от Освобождението на България от османско иго, а и почитаме Св.Теодор - Тодоровден.
Честит имен ден на всички, носещи името Тодор и производните му! Бъдете здрави и дълголетни!
За интересуващите ги - предлагам на вниманието им житието на Св.Теодор.

   

 

 
Св. мъченик Теодор в Пергия Памфилийска

През царуването на император Антонин (1), когато Пергия Памфилийска (2) била управлявана от военачалника Теодот, за военна служба набирали красиви и силни телом юноши. Заедно с други младежи от добър род, повикали и споменавания тук прекрасен на вид, блажен Теодор, когото довели при военачалника Теодот. Военачалникът му сложил, както и на другите младежи, воински знак. Но свети Теодор незабавно го свалил и казал:

- Аз съм белязан от утробата на майка си от моя Небесен Цар Господ Иисус Христос и не желая да бъда воин на друг цар!

Тогава военачалникът запитал светеца:

- На кой цар си воин ти?

- Аз съм воин на Този Цар, Който е сътворил небето и земята!

Военачалникът, като се досетил, че Теодор е християнин, запитал го:

- Няма ли да принесеш жертва на нашите богове?

- Аз никога не съм принасял и няма да принеса жертва на нечистите бесове! - отвърнал светецът.

Тогава военачалникът заповядал да го бият жестоко, след което пак го повикал на разпит и запитал:

- Размисли ли сега, ще ми бъдеш ли послушен и ще се поклониш ли на боговете?

- Ако би познал - отвърнал светецът - Бога, Който те е сътворил, и ти би поискал да Му се поклониш.

При това военачалникът заповядал да разпалят огън, да донесат огромен железен тиган, да разтопят много смола, сяра и восък, да положат мъченика гол върху тигана и да го поливат с вряща смола. Докато се подготвяло това, Бог внезапно извършил дивно чудо: чул се оглушителен шум и станало земетресение на същото място, където били огънят и тиганът; след това земята там се разтворила и от земната пукнатина изтекла вода, която угасила огъня и изстудила тигана. А светият мъченик останал съвсем невредим и казал на военачалника:

- Ето, както виждаш, тази работа свърших не аз, а Христос, Моят Бог, на Когото служа. Ако искаш да разбереш силата на твоите богове, приготви друг огън, отново разгорещи тигана и заповядай в името на тези богове да положат отгоре му един от войниците ти, тогава ще видиш безсилието на боговете си и ще опознаеш могъществото на моя Бог.

Като чули това, воините, които били там, казали на управителя:

- Не, господарю, недей да правиш това с нас, направи го със служителите (жреците) на нашите богове. Тиганът ще послуша и жреца, както послуша Теодор, и също няма да го обгори.

Като заповядал незабавно да повикат жреца, военачалникът го запитал:

- Как е името ти?

- Диоскор - отвърнал жрецът.

После военачалникът го запитал:

- С какви вълшебни треви се мажат християните, когато отиват безстрашно в огъня и стоят там, без да изгарят, както например днес това направи Теодор?

- Християните не са магьосници - отвърнал Диоскор, - но Христовото име е толкова силно, че където се призовава с вяра, там всички вълшебни магии се разрушават и бесовете треперят.

 
             * Зевс - главен бог в древногръцката митология, смятан за господар на небето и земята.
 

- Нима - попитал военачалникът - Христос е по-силен от нашия Зевс*?

- Зевс и всички останали богове са безчувствени и глухи идоли - отвърнал Диоскор - и аз те умолявам да не ме принуждаваш да лягам върху тигана, а щом искаш да провериш могъществото на Зевс, по-добре сложи в огъня самия него.

- Та кой може да направи това - продължавал военачалникът, - кой ще се осмели да сложи бога в огъня?

- Заповядай на мен - отвърнал Диоскор - и аз ще го направя. Ако Зевс ми окаже съпротива, тогава ще му повярвам, че е бог и може да се избави от огъня.

- Ти наистина вече не си жрец, щом произнасяш такива слова срещу боговете - отбелязал военачалникът.

- Аз - отвърнал Диоскор, - подобно на тебе, бях в нечестивата вяра като жрец, но сега, като гледам блажения Теодор непобедим от мъченията, които му налагаш, и го виждам необгорен от огъня, познах Христовата сила и разбрах безсилието на лъжливите богове, утвърдих се в Христовата вяра и вече искам да бъда като Теодор.

- Щом искаш така, Диоскоре - казал военачалникът, - качи се на тигана като Теодор.

Тогава Диоскор припаднал пред Христовия мъченик и му казал:

- Рабе на Христа, истинския Бог, Теодоре, помоли се за мен.

И светецът се помолил за Диоскор. А когато Диоскор бил разсъблечен и положен на нажежения тиган, със силен глас извикал:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че Ти ме причисли към броя на Твоите раби. Приеми с мир душата ми.

С тези думи той предал духа си, като за толкова кратко време приел мъченически венец, подобно на разбойника, който на кръста получил рая.

След кончината на блажения Диоскор свети Теодор бил затворен в тъмницата. После отново го извели оттам за нови мъчения: завързали му краката, привързали го към диви коне, които повлекли мъченика по градските улици, като силно ги пришпорвали. Подгонените коне паднали на едно място край градските стени и се пребили, а мъченикът бил спасен от невидимата Божия сила и след като го развързали, за всеобщо учудване той бил цял и невредим. Двамина от воините, които привързвали светеца към конете, Сократ и Дионисий, разказали на всички своето чудно видение: докато пришпорвали конете, видели да слиза от небето към мъченика огнена колесница, която го взела и го поставила невредим на мястото на съдилището. Като разказвали на всички за това, воините викали:

- Велик е християнският Бог!
             Етиопия или Нубия - област в Африка, на юг от Египет.
 

Военачалникът, като чул това, заповядал да затворят в тъмницата заедно със свети Теодор и тези воини и приготвил пещ за тяхното мъчение, като я подклаждал със силен огън в продължение на три дена. После хвърлил в пещта мъченика и двамата повярвали в Христа воини Сократ и Дионисий. Незабавно паднала божествена роса, която оросила мъчениците и охладила пламъците. Светиите стоели посред пещта като в някакво прохладно място и разговаряли. При това свети Теодор си припомнил своята блажена майка, пленена преди три години от другоплеменници и отведена заедно с други пленници в Етиопия*, и се помолил за нея на Бога, като казал:

- Господи Иисусе Христе, Боже, Който твориш чудеса! Покажи ми, по какъвто начин знаеш, чрез Божествената Си сила, моята майка, защото искам да я видя. За Тебе всичко е възможно. Покажи ми я, та и другите да познаят Твоето величие.

Когато светецът се молел с такива думи, пламъкът мъничко позагаснал и при това, по молитвите на мъченика, паднал дъжд и съвсем охладил нагорещената пещ, а светиите започнали да се готвят за сън, защото вече било нощ. Божий ангел застанал насън пред свети Теодор и му казал:

- Не скърби, Теодоре, за твоята майка - ти ще я видиш.

Като се събудил, светецът разказал съня си на своите другари; и още докато разказвал, сред пещта се изправила майка му на име Филипия, и като видяла своя обичан син, се зарадвала, с любов го разцелувала, него и воините, и им съобщила откъде и как е дошла тук, водена от невидима ръка. В това време свети мъченик Теодор, вдигнал ръце към небето и въздал подобаващата се благодарност на Бога.

На сутринта военачалникът казал на своите приближени:

- Мисля, че от Теодор и хвърлените с него в пещта не е останала и костица.

Докато говорел това, един от стражите, които охранявали пещта, пристигнал с известието, че мъчениците, хвърлени в пещта, са живи и че още от вечерта е угаснал огънят, потушен от пролелия се дъжд; след това казал, че внезапно се е появила от плен майката на Теодор, седи в пещта като в дворец и разговаря за християнския Бог със своя син и войниците. Чувайки това, военачалникът изпаднал в страх и ужас, сам отишъл при пещта и като повикал блажената Филипия, я запитал:

- Ти ли си майката на Теодор?

- Да, аз съм - отвърнала тя.

Тогава военачалникът казал:

- Увещай сина си да се поклони на боговете, за да не погине и да те направи бездетна.

- Синът ми - отвърнала тя, - както бях известена за него от моя Господ още преди зачатието му, ще бъде разпънат от тебе и ще принесе на Бога жертва хвала.

- Тъй като ти самата назначи за сина си кръстна смърт - казал военачалникът, - нека бъде така.

После военачалникът заповядал незабавно да разпънат Теодор, а да отсекат главата с меч на света Филипия; а двамата войници, Сократ и Дионисий, да бъдат посечени с меч.
             Кончината на светите мъченици била в средата на II век.
 

Така светите мъченици получили своите венци. Свети Теодор висял на кръста в продължение на три дни, а след това също заминал при Господа*. Тогава някои от благочестивите, като взели телата на светиите, ги обвили със скъпи платна, помазали ги с аромати и с чест ги положили в приготвено специално за тях място, като прославяли Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, прославян навеки. Амин.
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
Пазар за булки
« Отговор #14 -: 04-03-2012, 18:40:34 »

И това го има в България!
Пазара за булки отвори врати
04 март 2012 18:00
Пазар за булки в Старозагорското село Могила


От 5000 до 50 000 лв. върви една булка на традиционния пазар за булки, който отвори врати вчера в Старозагорското село Могила. Цената обикновено се определя от родителите на момичето.

"Идваме тук да се разкараме, да видим някое момиче и да си харесаме. Търсим булка, красива да е, ама да не е палава, да е кротка, мирна и така…" - това сподели виден калайджия, дошъл на пазара на булките.

Друг от калайджиите заяви, че при търсенето на булка, трябва да е нещо качествено. "Да е красива, да се запознаем, да си заслужава цената. Около 45 000-50 000 лева, ако си заслужава", добави калайджията. "Но ако е нещо, което си заслужава. Иначе например ако се обичаме, те баща й и майка й няма да гледат много-много за парите, горе-долу ще се разберат там – 5000 лева – 10 000 лева, или 20 000 лева". "Ако пристане – 5000-10 000 лева", обясни видният калайджия.

http://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=62462
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...
 

Real Time Web Analytics