Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Родолюбец]

Обявяване на независимостта на България

Акцията от 22 септември 1908г. е един от най-значимите успехи на българската дипломация през целия XX век. На този ден в Търново, историческата църква "св. 40 Мъченици'' българският владетел Фердинанд прочита тържествено Манифеста за обявяване на независимостта на България. Тя става Царство, а Фердинанд - първият български цар след падането на България под османска власт.

Окончателно са счупени оковите на Берлинския договор и България заема равноправно място в Европа. Утвърдено е Съединението от 1885г. и се отваря пътя към разрешаването на националния въпрос. Затова Фердинанд приема титлата "Цар на българите'', не на България. Така се подчертава, че новокоронясаният цар е царят на всички българи, включително и на поробените в Тракия и Македония.

Манифест към българския народ

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване: Фердинанд

Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов

Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков

Министър на Вътрешните Работи: М. Такев

Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов

Министър на Финансите: Ив. Салабашев

Министър на Правосъдието: Т. Кръстев

Министър на Войната: генерал Д. Николаев

Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев

[Янина]

ТРЕТИ МАРТ – ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

История

На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава. България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.

Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор".

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 г.

Копирано от standartnews.com



"Защитата на Орлово гнездо на Шипка през 1877"

 Поклон!


Ивайло Балабанов

Жълъд , Ивайло Балабанов
3 март 2012 г.
Дъбе ле Йово, зелен и весел,
дъбе ле Йово - Янин дъб...
Кажеш България - чуеш песен :
тръгнеш след песен - намериш скръб.
Яна във черно, Рожен във бяло,
Арда от бряг до бряг - в кръв.
Жълъд се рони и ослепяло
гледа Балкана към Рожен връх.
Хубава Яна - жълъд отнесен,
хвърлен във огън, заровен в мраз...
Рожен запее нейната песен,
Балканът отпее с Йовов глас.
Пита - разпитва къде е Яна.
Яна си има девет души.
Осем хариза на ятагана,
а във деветата жълъд заши.
Скришно и тайно петстотин зими
расна - порасна жълъдът в дъб.
Корени пусна - Йовово име,
листи разлисти - Янина скръб.
С девет души е , зелен и вечен,
жълъдът, който кълни във нас,
щом Рожен пее Янина песен,
а пък Балканът - с Йовов глас.

Честит празник! Не ми е празнично на душата и питам:

Българийо, ще им простиш ли,
че се изгавриха със теб,
че свойте знаци еднолични
поставиха над твоя герб.,
че просиш хляб, че скиташ бледа
и , че живееш във една
чалгясала и кривогледа,
антинародна свобода?...

Честит 3 март Българи!
Обичайте и почитайте Родината си!


<a href="http://www.youtube.com/watch?v=hvxqGZD9ZqM" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=hvxqGZD9ZqM</a>