MavarBG

  • 30-11-2020, 19:09:38
  • Добре дошъл/дошла, Гост
Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Мави новини:

Искате да изразите мнението си. Имате желание да го споделите с другите, моля участвайте във форума! За да имате достъп до разделите и функциите, недостъпни за гостите ТРЯБВА да се регистрирате.

Автор Тема: България - бит, традиция и култура  (Прочетена 41928 пъти) сподели РјРµ

0 Потребители и 2 Гости преглеждат тази тема.

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
Деня на Св.мъченица Галина
« Отговор #15 -: 10-03-2012, 18:18:20 »

Днес православната църква чества деня на Св.мъченица Галина.
Честит имен ден на Галя, Галина , Галин и производните им имена! Да сте много здрави, късметът да Ви спохожда в житейския Ви път и Светлина да Ви огрява! Наздраве!
:266: :99:

Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375
Благовещение
« Отговор #16 -: 25-03-2012, 09:19:47 »

expand the original image
  Благовещение, зора се зазорява вън

  На 25 март православната църква чества празника Благовещение.

  Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя, сина Божий - Исус Христос. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, Дева Мария със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думите ти".

  За българите днешният празник е известен още като Благовец.

  В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

  По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

  На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите моми могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

  Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Габриела, Вангел, Гавраил .

 За Благовещение е посветена и едноимената творба на Яворов:

 
БЛАГОВЕЩЕНИЕ

 Прохладен лъх от ангелско крило,
 о ангел, о дете,
 зефирен лъх от ангелско крило
 сред зной облъхва моето чело;
 отпаднал ме лелее нежен сън...
 Зора се зазорява вън.

 Мелодия неземна сред нощта,
 о песен, о дете,
 мелодия вълшебна сред нощта
 лелее и приспива мисълта:
 зора се нова зазорява вън
 и празничен се носи звън.

 Душата ми тъгува и мълчи,
 о сълза, о дете,
 душата ми бленува и мълчи -
 и тихо капят сълзи от очи:
 аз слушам празнично тържествен звън
 през утрен сън, уви, през сън...

 25 март 1906


<a href="https://forum.mavar.info/flv/4d52465b.flv" class="new_win">http://forum.mavar.info/flv/4d52465b.flv</a>
СъъъъСССС

Emil Boev

  • Екип
  • Потребител
  • ****
  • Публикации: 553
Лазаровден: Христос възкреси Лазар
« Отговор #17 -: 07-04-2012, 10:36:38 »

expand the original image
На 7 април се посреща Лазаровден, Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота – подвижен празник, ориентиран в календара спрямо Великден. Чества се винаги една седмица преди него, в събота (според народните представи денят е посветен на мъртвите). В евангелското писание събота се свързва с Лазаровото възкресение.

Лазаровден попада във Великденската празнична система, която в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта (лятото), между смъртта и живота. Земното съществуване на човека се осмисля и възприема в абстрактен план, като един вид съвсем малък период от цялостния и безкраен земен цикъл. Животът продължава и в отвъдното, но вече само като живот на душата. В развитието на християнския мит за смъртта и възкресението историята на Лазар е една подготовка за смъртта и възкресението на Христос.

В народностните представи денят е известен и като „Лазарска Задушница”. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробище, прекадяват и преливат с червено вино гробовете на своите близки и раздават храна за „Бог да прости”.

Типичен за Лазаровден е моминският обичай „Лазаруване”, чрез който се осъществява нов етап от социализацията на младите момичета. Цялостното протичане на ритуала обхваща периода от началото на Постите до Великден. Подготовката за обичая започва от Свети Четирисe (календарно стои най-близо до пролетното равноденствие). Изпълняват се обреди от моми на пред-женитбена възраст. В празничен ден момите се събират на групи и с помощта на по-възрастна жена (която вече е лазарувала) разучават песни и танци (игри). Предварително се избира водач (боенец, буенек, буянец) на групата, която ще предвожда лазарското хоро (буйно несключено хоро на песен, което се играе през Великденските пости).

Боенецът води хорото (моминската верига) със ситна стъпка в дясна посока. Обредните лица в обичая са: боенец и булка:

Боенец е мома, облечена в мъжка риза, препасана с кован колан и пафти, с разпуснати коси и калпак, закичен с цветя, многобройни нанизи от монети на врата и, с окачени на кръста многоцветни кърпи, с дървена сабя, брадва или върбова пръчка.

Булката е 8-10 годишно момиче, облечено с булчински дрехи и забулена с червена кърпа. Двете обредни лица се хващат като младоженец и невеста. Останалите моми пеят, разделени на две редици една срещу друга, а между тях боенеца и булката играят със ситни стъпки разминавайки се.

Познато е и детско лазаруване на момиченца от 5-6 до 10-12 годишна възраст. Движат се на групички по няколко деца. Едно или две от тях стават „булки”, забулени с червена кърпа, които играят, докато останалите пеят. В някой части на страната лазаруването продължава и в неделния ден – на Цветница.

Друга важна част от обредно-празничната система на моминските пролетни практики и игри на Лазаровден е „Кумичене” или „Кумичкане” – целта на обичая е да се избере кума, кръсница (водачка) на лазарувалите моми. Обредът се изпълнява край река, на която всяка мома носи свое венче и омесения предварително хляб. Венчетата (и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и) се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща. Изпълнява се, след като лазарските групи са обиколили цялото землище. Mома, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде отвлечена от змей (основен космогоничен персонаж, изпълняващ функцията на посредник между небесното и земното начало). Митичното същество се обвръзва с мотива за преходния период в жизнения природен и човешки цикъл; посредник между земните и небесни стихии, между водата и огъня, властващ над хората и заобикалящия ги свят. В този смисъл може да се каже, че хвърлянето в реката на върбовите венци и обредни хлябове с човешко изображение се явяват обобщен символ на змея, подземния властелин, а самите ритуални на кумичeнето се възприемат като своеобразна победа над него, над подземните същества и възстановяването на нарушения космически ред.

Обредно-магическите действия на Лазаровден и последващите дни до Великден могат да се разгледат през призмата на темата за хаоса – прехода от зимата към пролетта, когато момите навлизат в новият си социален статус, а чрез това се постига и възстановяването на нарушения космически ред. Участието в лазаруването, както и в останалите пролетни момински обичаи, се смята за задължително за всяко момиче. Според народното схващане само мома, която е лазарувала, може да се момее, т.е. да очаква сватове и да се омъжи. Идеята за предстоящия брак се проявява на различни духовно-енергиини  равнища – лазарките са облечени в невестинска премяна, носят булчински накити, в песните преобладават любовно-женитбените мотиви. Лазаруването е обичай с брачна насоченост, чрез него девойките преминават в нова социално- възрастова група с право на брак. Лазаруването и Лазаровден като цяло носят в себе си посланието, че на обредно равнище се утвърждава един нов етап от социалния преход в групата на девойките, който върви успоредно и с процеса (прехода - опозицията) зима – пролет в времевия годишен цикъл.
ЗА ВСИЧКО КОЕТО СЕ СЛУЧВА СИ ИМА ПРИЧИНА...

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
Лазаровден
« Отговор #18 -: 07-04-2012, 17:46:03 »

Днес е Лазаровден, а утре Цветница или Връбница.
Празника Цветница


- Кога е Цветница?
- Тази година Цветница се празнува на:
08 Април

Цветница е подвижен празник




Цветница или Връбница се празнува в неделя след Лазаровден. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос дойде на магаре в Ерусалим, посрещнат с радост от хора с палмови клони в ръцете си.

Православната традиция в България е избрала за този празник клон от току-що избухнала върба. В нощта преди през времето на нощното бдение тези клончета се осветяват в църквата и на сутринта се подаряват на вярващите. Всеки носи в къщата върбови клонки, тъче от тях венец и го закача на вратата против злото и болестите. Този венец се изгаря едва след година.

В някои райони на България е известен обредът "кумичене". Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до релата. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб "куклата". Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става "кума" и повежда хорото до дома си.

В североизточната част на България "Цветницата" е свързана с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите "разпускат" (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесът нещо. Още преди изгрев слънце, жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете, а след това запалват на същото място и сеното.

Въпреки строгият пост на този ден се разрешава да се яде риба.

Календар на Цветница по години

    През 2000 - 23 Април
    През 2001 - 08 Април
    През 2002 - 28 Април
    През 2003 - 20 Април
    През 2004 - 04 Април
    През 2005 - 24 Април
    През 2006 - 16 Април
    През 2007 - 01 Април
    През 2008 - 20 Април
    През 2009 - 12 Април
    През 2010 - 28 Март
    През 2011 - 17 Април
    През 2012 - 08 Април
    През 2013 - 28 Април
    През 2014 - 13 Април
    През 2015 - 05 Април
    През 2016 - 24 Април
    През 2017 - 09 Април
    През 2018 - 01 Април
    През 2019 - 21 Април
    През 2020 - 12 Април
    През 2021 - 25 Април
    През 2022 - 17 Април
    През 2023 - 09 Април
    През 2024 - 28 Април
    През 2025 - 13 Април
    През 2026 - 05 Април
    През 2027 - 25 Април
    През 2028 - 09 Април
    През 2029 - 01 Април
    През 2030 - 21 Април
    През 2031 - 06 Април
    През 2032 - 25 Април
    През 2033 - 17 Април
    През 2034 - 02 Април
    През 2035 - 22 Април
    През 2036 - 13 Април
    През 2037 - 29 Март
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375
Цветница
« Отговор #19 -: 08-04-2012, 13:39:59 »



Днес изпъстрена нежност

над света се разстила,

с аромат от надежда

и допир с трепет на свила.

 :105:Честит празник  :99: :105:
СъъъъСССС

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375
Седмицата на Христовите страдания
« Отговор #20 -: 10-04-2012, 18:58:19 »

expand the original image
Седмицата на Христовите страдания – Страстната седмица

 Всеки ден е "велик", а в църквите се извършват служби

 Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Исус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение.

 Всеки ден от тази тази седмица се нарича Велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

Велики понеделник

 Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник

 Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

 Велика сряда

 Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде; Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.

 Велики четвъртък

 Произнесена е смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез) той е разпнат.

 Разпети петък

 Денят на великите страдания на Исус. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.

 Велика събота

 Ден на оплакването и погребението на Ииус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).

 Светлото Възкресение

 На следния ден е светлото Христово въскресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да Дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е въскресъл.

 Вярващите палят свещи в храмовете и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!"
СъъъъСССС

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
България - бит, традиция и култура
« Отговор #21 -: 10-04-2012, 19:21:22 »

Кратко продължение към постнатото от Кобринка.


 Причтчата за Десетте девици.


Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).

В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!

Притчата за десетте мъдри девици. Руска икона. Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно - за немилостивите!

В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.

Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.

Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.

Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.

Да ти дава Господ мир и здраве!

Светител Николай (Велимирович) Сръбски, Из книгата "За трите най-важни неща"
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
Велики четвъртък
« Отговор #22 -: 12-04-2012, 20:24:13 »

Велики четвъртък

Денят на Тайната вечеря

Четвъртият ден от Страстната седмица се нарича още Чист Четвъртък, защото в отзи ден Спасителят установил светото тайнство на причастието – Евхаристия, като Сам причестил Светите Апостоли. Това станало на Тайната Вечеря, на която Иисус събрал апостолите.

На тази вечеря Иисус Христос отменил Вехтия Завет, като казал при подаването на чашата: "пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мт 26:27-28).
На тази знаменателна вечеря, Спасителят казал на учениците си, че ще бъде предаден. А в нощта след това бил предаден и заловен.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Според народните традиции

На този ден, в ранни зори се боядисват великденските яйца, като първото яйце трябва да се обагри в червено и с него да се направи кръст върху челото на децата в дома. Това яйце се поставя на почетно място в къщата и престоява до следващата година, когато се заменя с ново.
Второто яйце също трябва да е червено, то се занася в църквата на съботната празнична литургия. Червеният цвят символизира кръвта Христова.

Обикновено на този ден се замесват и козунаците. Козунакът представлява тялото на спасителя и в различните краища на България има различни наименования – плетеница, богова пита, великденски кравай, кошара, квасник, яйченик.

http://club50plus.bg/life/family/2714-veliki-chetvurtuk.html
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375
Разпети петък
« Отговор #23 -: 13-04-2012, 09:07:57 »

expand the original image
Разпети петък е най-тъжният ден в годината. Това е денят, в който е разпнат Божият син, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда. В този ден никой не подхваща каквато и да е работа.
 
Днес е Велики петък, или Разпети петък - денят, в който Божият син Исус Христос е бил разпитван, осъден и разпънат на кръст.

Той бил поруган, подложен на мъки, неимоверни страдания и принесен в жертва за греховете на цялото човечество.

На Велики петък Исус бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.

На този ден в храмовете отслужват опелото на Исус. Затова и днес постът е особено строг: не се яде, нито се пие (дори вода).

Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда. В този ден никой не подхваща каквато и да е работа.

През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.

Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

По време на богослужението от олтара се понася Плащеницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.

След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на церемонията свещеникът взима Плащеницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма.

Поклонението продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

В петък, когато Христос се качвал към Голгота с огромния кръст на плещите, като минал край една жена, която перяла, й поискал малко вода, за да накваси своите напукани устни. Тя гребнала помия и му подала. Той я изпил, но нищо не рекъл. По-нататък от един дом му подали къшей топъл хляб. Когато изкачил Голгота, Христос промълвил: „Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена онази, която приготвя хляба!" Това е една легенда, която напомня, че на Разпети петък  не се пере, а моми пекат хлябове.
СъъъъСССС

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
България - бит, традиция и култура
« Отговор #24 -: 13-04-2012, 11:38:14 »

На разпети Петък Иисус Христос е бил разпнат, изкупвайки всички човешки грехове от създаването на Адам. Ето няколко снимки с неговия лик:



Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
България - бит, традиция и култура
« Отговор #25 -: 13-04-2012, 20:55:55 »

Защо минаваме"под масата" на Разпети петък?

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете.
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
 
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Judas

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 34
Велика събота
« Отговор #26 -: 14-04-2012, 08:49:15 »

expand the original image
Днес е Велика събота, последният ден от Страстната седмица. На този ден църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането на духа Му в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери.

Това ще се случи на другия ден - в Неделята - Великден.

След разпъването на Христос, според обичая на юдеите, Йосиф и Никодим свалили тялото на Му от кръста, обвили го в плат с благовония и го положили в нов каменен гроб. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус е предрекъл възкресението си. Страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, те измолили от Пилат военна стража на гроба и го запечатали. Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден", защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Църковното богослужение днес започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с неделните и свършват при звуците на тържественото "Христос воскресе!" На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. В събота се месят и пекат козунаците. Днес е и последният шанс да боядисате яйцата за Великден.
"А на оногова, който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, господство и власт, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин."

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
България - бит, традиция и култура
« Отговор #27 -: 14-04-2012, 10:18:22 »

На днешната дата, 14 април - Велика събота, имен ден празнуват Мартин и Мартина

Православната църква чества Свети Мартин Изповедник - светецът защитавал истинското църковно учение от лъжеучението на монотелитите. Еретиците били покровителствани от император Констанс (641-668). Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който била осъдена тази ерес. Като научил това императорът обвинил папа Мартин в предателство и по негова заповед Св. Мартин бил изпратен в Цариград. Там го осъдили като политически престъпник през 553 г. Въпреки изтезанията, двамата не се отказали от православните си убеждения.
Папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където починал. До края на живота си той останал непоколебим изповедник на православното учение.

Имен ден празнуват: Мартин и Мартина.

http://www.manager.bg/news/
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Пипи

  • Потребител
  • *
  • Публикации: 237
България - бит, традиция и култура
« Отговор #28 -: 15-04-2012, 11:33:42 »

Честито Воскресение Христово! :105:
http://vbox7.com/play:ed3644ea
Не следвай път - върви, където няма път и остави следа...

Kobrinka

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 375
Светъл Гергьовден!
« Отговор #29 -: 06-05-2012, 13:00:21 »

expand the original image
На Гергьовден България чества свети Георги Победоносец. Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Отбелязва се и като празник на овчаря.

Днес се чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века.

Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Празникът се чества като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

expand the original image
Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година.

Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската.

expand the original image
Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.

За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година.

Гергьовден в Стара Загора

Близо 200 000 българи празнуват на Гергьовден. Честит празник на именниците ! :99:

СъъъъСССС
 

Real Time Web Analytics