На 7 април се посреща
Лазаровден, Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота – подвижен празник, ориентиран в календара спрямо Великден. Чества се винаги една седмица преди него, в събота (според народните представи денят е посветен на мъртвите). В евангелското писание събота се свързва с
Лазаровото възкресение.
Лазаровден попада във Великденската празнична система, която в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта (лятото), между смъртта и живота. Земното съществуване на човека се осмисля и възприема в абстрактен план, като един вид съвсем малък период от цялостния и безкраен земен цикъл. Животът продължава и в отвъдното, но вече само като живот на душата. В развитието на християнския мит за смъртта и възкресението историята на Лазар е една подготовка за смъртта и възкресението на Христос.
В народностните представи денят е известен и като
„Лазарска Задушница”. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробище, прекадяват и преливат с червено вино гробовете на своите близки и раздават храна за „Бог да прости”.
Типичен за
Лазаровден е моминският обичай
„Лазаруване”, чрез който се осъществява нов етап от социализацията на младите момичета. Цялостното протичане на ритуала обхваща периода от началото на Постите до Великден. Подготовката за обичая започва от Свети Четирисe (календарно стои най-близо до пролетното равноденствие). Изпълняват се обреди от моми на пред-женитбена възраст. В празничен ден момите се събират на групи и с помощта на по-възрастна жена (която вече е лазарувала) разучават песни и танци (игри). Предварително се избира водач (боенец, буенек, буянец) на групата, която ще предвожда лазарското хоро (буйно несключено хоро на песен, което се играе през Великденските пости).
Боенецът води хорото (моминската верига) със ситна стъпка в дясна посока. Обредните лица в обичая са: боенец и булка:
Боенец е мома, облечена в мъжка риза, препасана с кован колан и пафти, с разпуснати коси и калпак, закичен с цветя, многобройни нанизи от монети на врата и, с окачени на кръста многоцветни кърпи, с дървена сабя, брадва или върбова пръчка.
Булката е 8-10 годишно момиче, облечено с булчински дрехи и забулена с червена кърпа. Двете обредни лица се хващат като младоженец и невеста. Останалите моми пеят, разделени на две редици една срещу друга, а между тях боенеца и булката играят със ситни стъпки разминавайки се.
Познато е и детско лазаруване на момиченца от 5-6 до 10-12 годишна възраст. Движат се на групички по няколко деца. Едно или две от тях стават „булки”, забулени с червена кърпа, които играят, докато останалите пеят. В някой части на страната лазаруването продължава и в неделния ден – на Цветница.
Друга важна част от обредно-празничната система на моминските пролетни практики и игри на Лазаровден е
„Кумичене” или
„Кумичкане” – целта на обичая е да се избере кума, кръсница (водачка) на лазарувалите моми. Обредът се изпълнява край река, на която всяка мома носи свое венче и омесения предварително хляб. Венчетата (и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и) се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща. Изпълнява се, след като лазарските групи са обиколили цялото землище. Mома, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде отвлечена от змей (основен космогоничен персонаж, изпълняващ функцията на посредник между небесното и земното начало). Митичното същество се обвръзва с мотива за преходния период в жизнения природен и човешки цикъл; посредник между земните и небесни стихии, между водата и огъня, властващ над хората и заобикалящия ги свят. В този смисъл може да се каже, че хвърлянето в реката на върбовите венци и обредни хлябове с човешко изображение се явяват обобщен символ на змея, подземния властелин, а самите ритуални на кумичeнето се възприемат като своеобразна победа над него, над подземните същества и възстановяването на нарушения космически ред.
Обредно-магическите действия на Лазаровден и последващите дни до Великден могат да се разгледат през призмата на темата за хаоса – прехода от зимата към пролетта, когато момите навлизат в новият си социален статус, а чрез това се постига и възстановяването на нарушения космически ред. Участието в лазаруването, както и в останалите пролетни момински обичаи, се смята за задължително за всяко момиче. Според народното схващане само мома, която е лазарувала, може да се момее, т.е. да очаква сватове и да се омъжи. Идеята за предстоящия брак се проявява на различни духовно-енергиини равнища – лазарките са облечени в невестинска премяна, носят булчински накити, в песните преобладават любовно-женитбените мотиви. Лазаруването е обичай с брачна насоченост, чрез него девойките преминават в нова социално- възрастова група с право на брак. Лазаруването и Лазаровден като цяло носят в себе си посланието, че на обредно равнище се утвърждава един нов етап от социалния преход в групата на девойките, който върви успоредно и с процеса (прехода - опозицията) зима – пролет в времевия годишен цикъл.
Автор
Тема: България - бит, традиция и култура (Прочетена 42063 пъти)
сподели ме
