Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Kobrinka]

Всяка капка гергьовски дъжд - жълтица

С Гергьовден (6 май започва по-лятната, по-топла, по-шарена половина на годината. Време е за труд, за усилена работа по нивите и в градините… От положените усилия зависи реколтата, която ще се прибира чак до Димитровден. Тогава ще дойде другата половина на годината – по-студената, по-спокойната.

На иконите свети Георги обикновено се изобразява като воин на бял кон, забиващ  копие в устата на ламята. Затова се нарича Победоносец. Също заради храбростта, на 6 май отбелязваме и Деня на българската армия. На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо и други.

Гергьовското агне

Според традицията на празника се прави курбан на светеца, като се коли първото родено през годината мъжко агне. На главата му се поставя венец, оплетен от свежи пролетни цветя и зелени клончета, с прикрепена за него запалена свещ. Символично на агнето се дава да ближе сол, за да са сити хората и плодородна годината,  и да хапне свежа трева – за да са здрави хората, а поляните да изобилстват от трева за  паша на животните.

Тези ритуали се спазват предимно в по-малките градове и селата. Там връзката на хората със земята е по-силна, има домакинства, които сами си отглеждат животните, а празникът не е само повод да се седне на трапезата, а отдаване на почит, благодарене за това, което има в дома и кошарата и събиране на цялото семейство, съседите и приятелите. На много места, в които има църкви, носещи името на светеца, се прави тържествено празнично угощение, на което се канят всички жители и гости. В по-големите градове на трапезата обикновено присъства печена на фурна агнешка плешка, пълнено бутче или дроб-сърма.

Омесете на свети Георги шарен хляб

Обредната питка, която се меси за Гергьовден, се украсява с различни фигурки от тесто – овце, агънца, пилета, овчарска гега, плет, цветя и други. Празничният хляб се нарича овчарник, кошара, боговица, гергьовски кравай, харман или кувасник.

По традиция той се замесва от девойка или от най-младата жена в семейството. Брашното се пресява три пъти, за да е чиста годината и да няма болести. Във водата, в която се размива маята, предварително се поставят пъстри цветя. Затова в някои краища на България я наричат цветна вода, а оттам и цветна пита.

Поверия, ритуали и тайнства

Който стане най-рано сутринта на празника, да удари спящите по петите със стрък коприва. Така ще са здрави и пъргави през лятото, няма да ги хапят змии и буболечки.

Рано сутринта жените и децата отиват да берат иглики, гергьовчета и здравец, за да изплетат венци за агнетата и да сложат от тях във водата за хлябовете. Стрък цвете се забожда и зад ухото на овчарите, закичва се и най-млечната овца от стадото.

Деца и възрастни се търкалят в сутрешната росата за здраве. Ако измиете лицето си с гергьовска роса, ще се отървете от луничките.

Ако пред изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като тополите. Ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода, ще пораснат дълги, гъсти и лъскави.

Болните трябва да се изкъпят в "лява вода" – там, където реката завива наляво. Това ще им донесе изцеление. Против болки в кръста пък се връзват снопче от върбово клонче, дрян, ръж и ечемик.

Колкото дни преди Гергьовден се чуе първата гръмотевица, толкова пари ще струва кило жито през годината.

Ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е плодородна. Народът е казал „Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица”.

[Brovko]

Днес отбелязваме Баба Марта, един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически.

На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII в., когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите.

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.

Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят около 90 000 етнически българи.

[Янина]

Чудото на Благодатния огън

Има ли нужда от доказателства за вярата?

Чудесата са именно такива, защото нямат обяснение на разума. Те се случват, за да докажат, че невъзможното съществува, че силата на вярата е сила на творението. Че от света на невидимото понякога слизат при нас знаци, които да удостоверят съществуването му. Да успокоят хората, че са на правилния път, но само тези, които имат вяра и сърце да видят чудесата.

По Коледа и Великден, християните знаем, стават чудеса. Едните вярват повече в чудото на непорочното зачатие на Дева Мария и в Рождението на Сина Божи влагат надеждата за Спасение. Други вярваме повече в чудото на Възкресението. Влагаме молитвите си в опрощение на греховете чрез Неговата саможертва и безмерна любов към нас.

Има едно чудо, което обединява не само Католицизъм и Православие, подлежащите му Арменска църква и Коптска църква, но и Юдаизма. Едно чудо, което се случва на всеки Великден, на едно и също място, в един и същи час, по една и съща причина - това е слизането на Благодатният огън в църквата "Възкресение Христово" на самия Божи Гроб в Йерусалим.

Всяка година хиляди вярващи се стичат да се докоснат до чудото, да го видят с очите си и да си отнесат част от него у дома. Първите сведения за запалването на свещите и кандилата в църквата Божи Гроб са от 4 век. Тогава за празника нямало масло и патриарх Нарцис наредил да сложат вода. В нощта на литургията, внезапно всички кандила и свещите на самия патриарх се запалили. Оттогава чудото се случва всяка година.



Когато Йерусалим преминавал през ръцете на кръстоносци, евреи, православни, византийци, османци, църквата бил разрушавана, поругавана, наново достроявана, но Благодатният огън бил все там на Великден. Има сведение, че Огънят не слязъл един- единствен път в самата църква, а около нея. Арменският патриарх през 1579 г. подкупил султан Мурад, за да получи неговата църква единствена правото да служи Пасха в Божи Гроб. Всички вярващи излезли извън затворената църква. Но колкото и да се молел патриархът, огънят така и не слизал. Но вместо това като мълния се запалил извън храма, блеснал в една от колоните, където се молел православният патриарх и всички вярващи вече могли да получат частица от него. Случаят предизвикал размирици, което разгневило султана и той заповядал всички да имат правото да се молят в църквата наравно – православни, арменци, копти, францисканци.

През вековете редът на празничното богослужение бил променян. В Кувуклията ( вътрешността на олтара, където е самият гроб на Христос ) влизали и мюсюлмани, но ясно се виждало, че няма измама и каквато и процедура да измисляли богослужителите – Благодатният огън слизал на едно и също място. Някой път минути след епиклезната ( призоваваща чудото ) молитва, някой път доста време след нея, дори часове. През 15 в. се променя начина на богослужение. Епиклезната молитва не била изричана пред множеството, а патриархът, свалил част от празничните си одежди, влизал в Кувуклията, придружаван единствено от Арменския патриарх.

Съмнения за измама винаги са съпътствали чудото на Благодатния огън. Днес патриархът бива претърсван, пак влиза сам, а Арменският патриарх е редом до него. Благодатният огън обаче, слизайки, не пали само неговите свещи, а кандилата и свещи на миряни едновременно. За да се убеди себе си и света по научен начин, един руски физик проф. Андрей Волков от физичния изследователски институт „Корчатов” получава изключителното право да влезе в църквата "Възкресение Христово" на Божи гроб със специална апаратура, побираща се в куфарче. Това става през 2008 г., а резултатите биват оповестени следващата година. В продължение на 6 часа преди службата той правел замервания на електромагнитното поле в храма.



Всичко било нормално, но когато започнала молитвата на патриарха, полето се усилило. При самото запалване на свещите стойностите се увеличили два пъти със силата на мощен електромагнитен заряд. Това не би могло да стане с апаратура или някакво запалително средство в условията на храма, бил категоричен ученът. Разбира се, от едно единствено изследване не може да се потвърди една научна истина, но това изследване остава в историята като едно от малкото научни доказателства на християнските чудеса.


Дали тези, които имат нужда от доказателства за чудесата, всъщност имат нужда от повече от тях – това е напълно вярно. В нощта на Велика събота, а и през всеки един останал ден, да повярваме не е толкова трудно, да намираме конкретни поводи – също. И тъй като вярата е нещо твърде лично – някои имат нужда да идат на църква и да усетят общността, други я таят в себе си, не бихме могли да кажем кое е право и кое не.

Несъмнен факт е, че през 2014 г. католици и православни християни ще празнуват на един ден Възкресение Христово. Това е един нелош повод да си спомним, че сме повече свързани, отколкото разделени. Че вярата може да обединява повече, отколкото да сее раздори. И дано чудото на Възкресението и Благодатния огън внуши повече мисли за толерантност и разбирателство, да смирим сърцата си и просто да се помолим.

http://www.hera.bg/

[Янина]

През Страстната седмица християните се подготвят за Великден - Възкресение Христово, който се празнува в нощта на съботата към неделята.

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.




http://celebrate.actualno.com/

[Янина]

Гергьовден

На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - за това денят е изпълнен с много обичаи свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи" смята народа. Щом вали в деня на Свети Георги плодородна година ще е.

Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани . В иконите се изобразява на бял кон пронизващ с копие змей - затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. За това светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
Името Георги означава земеделец - гео (земя) и ерго (работя)

Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредния гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.
Днес тези ритуали на Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока. В градски условия успяваме да сложим най-много агнешка плешка на масата, но е добре да знаем, че курбан се нарича само ако си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно наистина, но пък това е завещанието на прародителите ни. Ако не да спазваме цялата традиция, то поне да я помним.

През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта, най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в "лява вода" - там където реката завива на ляво - за да се излекуват.
Младите жени и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън - все тревици против "лоши очи" и с тях свиват венци, същите с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.

Гергьовски хляб, Етнографски музей "Етър"
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.

Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.

Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.