MavarBG

  • 06-05-2021, 00:29:18
  • Добре дошъл/дошла, Гост
Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Мави новини:

Искате да изразите мнението си. Имате желание да го споделите с другите, моля участвайте във форума! За да имате достъп до разделите и функциите, недостъпни за гостите ТРЯБВА да се регистрирате.

Автор Тема: Всичко за BIOS  (Прочетена 2689 пъти) сподели РјРµ

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Mavar

  • Администратор
  • Потребител
  • *
  • Публикации: 488
    • MavarBG
Всичко за BIOS
« -: 01-07-2011, 05:46:05 »

Абревиатурата BIOS е позната на повечето РС потребители, но само по-напредналите от тях знаят какво се крие зад нея и са наясно със значението му. За да помогнем на останалите, предлагаме кратък образователен курс, който ще ви помогне да разбирате и обслужвате по-добре личния си компютър. В първата от трите му части ще научите: какво точно е BIOS, кога трябва да се смени тази базова система, какви са основните й версии и какво става в първите моменти след включването на РС-то.

Какво е BIOS?

Наименованието BIOS е съкращение от Basic Input/Output System - базова система за вход/изход. По същество, това е компютърна програма, работеща на най-ниско ниво (позната и под наименованието фърмуер), която се стартира първа при включване на компютъра. Тя е необходима, за да може да се "одухотвори желязото", тъй като хардуер без софтуер е именно купчина безполезно желязо.

Основната функция на тази програма е да инициализира стандартния хардуер ( клавиатура, мишка, графичен адаптер, памет и т.н) и да зареди необходимите драйвери за управлението му. При пускането на компютъра първоначално се стартира програмата на BIOS за инициализация и проверка на работоспособността на инсталираните компоненти, позната като POST - Power On Self Test. Като следваща стъпка се прави проверка за състоянието на откритите компоненти, след което се инициализират и зареждат драйверите им за управление. След успешното завършване на тази програма BIOS предава управлението на операционната система. Ако по време на POST теста се открият грешки, те се изписват на екрана на монитора. Ако такива възникнат в по-ранен стадии, когато още не е стартиран видеоадаптерът, тогава BIOS сигнализира с комбинация от звукови сигнали от системния високоговорител, която е различна за всеки отделен производител на BIOS. При доста съвременни платки се използват и цифрови индикатори (фиг.16), които прихващат от port 80h кодa на всяка изпълняванa подпрограма от POST и гo изобразяват визуално, като по този начин улесняват диагностицирането на евентуален проблем. При някои екзотични платки се среща и вариант с гласови съобщения, но той е изключително рядък.



Фиг. 16


Фиг. 1

Програмата BIOS е записана в един малък чип, наречен EEPROM -(Electrically Erasable Programmable Read-Only Memory), който се намира на дънната платка (фиг.1). Някой може би ще попита защо при съвременните дънни платки се използва именно такъв тип памет, а не просто ROM. Отговорът е прост: за да може да се обновява постоянно - нещо, което е невъзможно при памет тип ROM. Всъщност възможността за обновяване на фърмуера на една съвременна дънна платка е много важна, тъй като с течение на годините хардуерът се усложнява - постоянно излизат нови модели процесори, памети, периферия и т.н. Затова и за да има по-дълъг жизнен цикъл, съвременната дънна платка трябва да бъде актуализирана постоянно. Разбира се, това не трябва да бъде самоцел и единствената причина да си смените фърмуера с по-нова версия е евентуалната поява на някакви проблеми с даден хардуерен компонент. Актуализация се налага и ако планирате ъпгрейд с нов процесор - за да функционира правилно с вашата дънна платка, той обикновено изисква по-нов фърмуер от текущата ви версия. Важно е да се отбележи, че всеки модел дънна платка от всеки един производител си има свой уникален BIOS. Поради тази причина винаги когато планирате подмяна, първо трябва да се убедите, че притежавате правилния фърмуер, защото в противен случай може да получите напълно неработоспособно дъно.

BIOS съдържа и една конфигурационна програма, която се нарича BIOS Setup Utility или BIOS CMOS Setup Utility. Много от потребителите бъркат BIOS именно с тази конфигурационна програма, но въпреки, че се съхранява в същия чип, тя е само инструмент за настройката му - посредством нея могат да се задават различни параметри на разнообразните хардуерни подсистеми. С други думи, това е основната конфигурационна програма на компютъра, която може да бъде извикана по време на POST процедурата чрез натискането на определен клавиш (различен при различните BIOS производители).

Тук логичен би бил въпросът как могат да се променят параметрите на BIOS (например часа и датата) при положение, че паметта в която е разположен, е достъпна само за четене - Read Only? Наистина, съдържанието на BIOS чипа не може да се променя, с изключение на ситуацията, когато се налага презаписване на фърмуера с помощта на специална програма. За целта се използва и друг вид разположена в самия чипсет памет, наречена CMOS и служеща за запис именно на параметрите.



Фиг. 2


Фиг. 3

Tя не е енергонезависима, но консумира съвсем малко електричество и изисква захранващо напрежение oт порядъка на 3V, за да "помни" информацията за различните настройки на хардуерните устройства, часа, датата и т.н. Именно поради тази причина на дънните платки има монтирана една малка (колкото монета от 5 ст.) литиева батерия (фиг.2), която гарантира работоспособността на CMOS в продължение на няколко години. Освен това при почти всички дънни платки в близост до батерията има и джъмпер, който се казва Clear CMOS (фиг.3), и служи за изтриване на съдържанието в CMOS паметта. Това се налага понякога, когато системата отказва да зареди в следствие на някакви неправилно направени промени в стойностите, зададени в инсталационната програма на BIOS. При тази процедура се изтрива цялото съдържание, но в определени ситуации при някои дънни платки дори това не помага. В такъв случай се налага изваждане на батерията от леглото и окъсяване на контактите в цокъла на дънната платка за около 10-20 минути.

Смяната на фърмуера

се налага само в случай на някакъв проблем с несъвместимост или проблемна работа на някое хардуерно устройство. Самата подмяна е получила популярното название флашване (също и префлашване) на BIOS и всъщност представлява "електрическо програмиране" на BIOS чиповете. Производителите на дънни платки правят това на специални външни програматори. Обикновено BIOS чиповете се поставят в цокъл, предварително запоен на дънната платка. Така се улеснява сервизната поддръжка, тъй като чипът много лесно може да се демонтира и препрограмира или направо да се смени, ако е дефектирал.

Срещат се обаче и някои бюджетни платки, при които чипът е запоен директно върху тях и ваденето му в домашни условия става невъзможно. За препрограмирането на BIOS без сваляне от дънната платка се ползват специално разработени от производителите програми, модифицирани в зависимост от особеностите на конкретния продукт. Точно затова е важно да помните, че винаги трябва да препрограмирате фърмуера само с програма, която е на вашия производител и отговаря на версията, препоръчвана в документацията. Обикновено тези програми работят под DOS, така че за целта трябва да се направи стартираща дискета, осигуряваща базовата среда за префлашването на BIOS. От известно време насам почти всички производители на дънни платки предлагат и програми, които правят това под Windows. Ползването им обаче не е препоръчително, ако не искате да си усложнявате живота.

Понеже ползването на флопи дискови устройства вече не е много популярно, някои от производителите вграждат програмата за препрограмиране на BIOS в самия чип, така че тя може да бъде извикана с натискане на клавишна комбинация на клавиатурата. Необходимо е само да имате USB Flash устройство или CD, където да сте записали образа на новия фърмуер, защото програмата ще поиска да и посочите пътя до него. Самата процедура трае не повече от минута, но трябва да се има предвид, че ако в този период прекъсне електрозахранването, компютърът ви става абсолютно неизползваем и може да се спаси само след квалифицирана сервизна намеса.


Tипове BIOS

Най полулярните "биоси" сa: Phoenix BIOS на Phoenix Technology - най-голямата компания с чиито фърмуер са повечето от половината компютри по света. Особено популярна при марковите машини и по-рядко срещана сред асемблираните; AMI BIOS на American Megatrends - получила широко разпространение в началото на 90-те години, като някои от водещите компании за производство на дънни платки са използвали основно техен фърмуер. Понастоящем компанията е собственост на ASUS; Phoenix-AwardBIOS на Award Software - изключително популярна от средата на 90-те години до днес. През 1998 година са закупени от Pxoenix Tehnologies и наименованието става Phoenix Award BIOS. Всъщност Award бяха толкова популярни, че голяма част от потребителите останаха с впечатлението, че е станало обратното - Award са купили Phoenix.

Тук е мястото да отбележим и някои особености на биосите на дънните платки от ASUS. В началото на 90-те години производителят използваше основно AMI BIOS, но след появата на PCI, компанията се ориентира към фърмуера на Award - AwardBIOS v4.51. От ASUS са толкова ентусиазирани, че след около две години решават да откупят правата за ползването му от Award, и заедно с тях внасят доста изменения в програмния код спрямо стандартния - специфични за техните дънни платки. Постепенно от ASUS пренаписват всички модули и на практика от 1996/7г. започват да пишат свой собствен BIOS. Преди няколко години AMI стана тяхна собственост и в момента на повечето им дъна биосът е именно такъв. BIOS Setup програмата е визулано стандартизирана, така че независимо какъв код се използва в продуктите (Аward или AMI), тя изглежда по един и същ начин.


Какво става след включване на бутона Power ON?

Не повече от половин секунда след включване на компютъра ( ако всички напрежения са в допустимите норми), захранващият блок подава на дънната платка сигнала Power Good (PG). На дънната платка има специална схема, която изработва RESET сигнал. Той изчиства всички битове на управляващите регистри от системната логика на дънната платка и нулира всички регистри на процесора с изключение на Code Segment (CS) регистъра, който съдържа началния адрес на сегмента с програмния код FFFFh. След сваляне на сигнала Reset, процесора започва да работи в реален режим и след няколко цикъла на тактовия генератор (необходими за стабилизиране на работата му ) започва изпълнението на инструкцията, която чете от ROM BIOS на вече споменатия FFFF:0000 адрес. В тази област е записана команда за преход към изпълнение на кода на BIOS. В този момент процесорът може да изпълнява последователност от команди само и единствено от въпросната област, тъй като реално няма никаква друга инициализирана памет. Чрез последователното изпълнение на командите от процесора се реализира функцията начално "самотестване" на системата - POST . На този етап освен процесора се тестват също паметта и системата за вход/изход, като в същото време се конфигурират програмно управляваните регистри на чипсета и другите хардуерни ресурси на дънната платка. Ако се открие някоя грешка,системният високоговорител издава поредица от "тревожни звуци" (тъй като видеоадаптерът още не е инициализиран). При изпълнение на всяка една подпрограма на POST нейната сигнатура ( цифровият й код) се изпраща в диагностичния порт 80h.

Общите настройки в BIOS

В зависимост от модела и марката на дънната платка, оформлението и организацията на настройките в BIOS Setup програмата могат да се различават по между си значително. Общото е, че всички настройки са групирани в отделни секции, и в крайна сметка са дефинирани с близки наименования. На фиг. 4, е показан екранът на конфигурационната програма на дънната платка DFI LanParty UT P35-T2R, който е типичен за всички дънни платки, използващи Phoenix - Award BIOS. Като се изключат секциите, оградени с жълто, всички останали са стандартни. Допълнителните секции (ако има такива) като споменатите по-горе се различават като наименования в зависимост от производителя на дънната платка и обикновено съдържат настройки за овърклок - напрежения и честоти, множител на процесора и т.н (фиг. 5). Само ще спомена, че например при марлката Аbit това е SoftMenu в масовите им модели, или uGuru в специалните модели за ентусиасти и геймъри. При дънните платки на ASUS, екрана на BIOS Setup Utility е показан на фиг. 6. Както се вижда, визуално той се различава доста от Phoenix-Award BIOS Setup Utility и много наподобява на Phoenix BIOS интерфейса , познат от марковите компютри, но в крайна сметка съдържа същите или подобни опции, само че организирани по малко по-различен начин.


Фиг.4


Фиг.5



Фиг.6

Нека сега да разгледаме по-важните настройки на конфигурационната програма на Phoenix-Award BIOS, като най-масово разпространен при асемблираните компютри. За целта ще използваме конфигурационната програма на DFI LanParty UT P35-T2R. Разбира се, ще направим уговорката, че някои от настройките при другите модели и марки могат да се намират в по-различен ред, но това не е от особено значение.


Фиг.7

Секция "Standart CMOS Features" (фиг.7)
Date - настройване на датата
Тime - настройване на часовника
IDE Channel 0 Master до IDE Channel 3 Master - полета за конфигуриране на IDE устройствата.
С натискане на клавиша Enter се влиза в подменютата им (фиг. 7)
IDE HDD Auto-Detection - Засича автоматично параметрите на устройството и ги изобразява на екрана.
IDE Channel 0 Master to IDE Channel 3 Master

Параметрите на вашето устройство са подробно описани във документацията на производителя му. Ако изберете "Auto", тогава BIOS при POST процедурата автоматично ще открива твърдите дискове и оптичните устройства и ще изведе информацията на екрана на монитора. На каналите, на които нямате свързани устройства, е добре да изберете "None", като по този начин ще съкратите процедурата на инициализация на дисковите устройства.
Access Mode - за твърди дискове с капацитет на съхранение над 528MB, обикновено се избира LBA тип. Но някои операционни системи могат да изискват да се избере CHS или Large. Затова е добре да направите една предварителна проверка в документацията на вашата операционна система.
Capacity - Показва капацитета на съхранение на твърдия диск.
Cylinder - показва броя на цилиндрите
Head - показва броя на главите
Precomp - показва броя цилиндри при които се променя времето за запис
Landing Zone - изобразява броя на цилиндрите, определящи зоната за паркиране на главите.
Sector - тази област показва броя на секторите в една писта

Връщаме се обратно в Standart CMOS Features
Drive A - това поле дефинира типа на флопи устройството. Ако нямате такова инсталирано, трябва да зададете "None".
Video - В това поле се избира типът на адаптера за основния монитор. По подразбиране е EGA/VGA и няма смисъл да го променяте.
Halt On - Това поле определя дали системата ще спре при откриване на грешка по време на включване на компютъра. По подразбиране настройката е All Errors и не е добре да се променя.
Base Memory - показва обема на инсталираната конвенционалната памет на системата. Стойността ще бъде 512K, ако на системата има инсталирана само 512K памет и 640К, ако на системата е инсталирана 640К и повече памет.
Extended Memory - показва обема на намерената при стартиране разширена памет
Total Memory - показва целия обем достъпна памет на системата



Фиг.8

Секция "Advanced BIOS Features" фиг. 8

Тази секция ви позволява да конфигурирате системата за основните операции. Някои от настройките не трябва да се променят, т.е. добре е да се оставят техните стойности по подразбиране, докато с правилната настройка на другите може да подобрите производителността на вашата система.
Hard Disk Boot Priority - в това поле се избира от кой твърд диск (ако имате повече от един) искате да зареждате операционна система.
Virus Warning - това поле защитава зареждащия сектор (boot sector) и таблицата на дяловете на вашия твърд диск. Когато тази функция е активирана, при стартиране на системата BIOS започва да следи дали няма някоя зловредна програма, която се опитва да записва в зареждащия сектор или таблицата на дяловете. Ако открие такова действие, веднага прекъсва системата и извежда съобщение за грешка. След като видите съобщението, може да се наложи да стартирате антивирусната си програма, за да се локализира и премахне проблемът. Имайте предвид, че повечето специализирани диагностични програми, предназначени за твърдите дискове, изискват достъп до зареждащия сектор и дяловата таблицата и по този начин предизвикват активирането на тази защита. Поради тази причина, ако ви се наложи да ползвате такива инструменти, трябва задължително да я деактивирате от BIOS Setup програмата. Всъщност тя трябва да се активира само и единствено, след като е инсталирана операционна система, тъй като при инсталацията ще възникнат аналогични проблеми.
Hyper-Threading Technology (само за процесорите на Intel с Hyper-Threading технология) - това поле се използва за включване на технологията Hyper-Threading и е видимо само при наличието на такава технология в процесора.
Quick Power On Self Test - ако бъде разрешена тази опция, тя ще ускори Power On Self Test (POST) процедурата за начално самотестване на системата, като по този начин ще съкрати или пропусне някои проверки на POST .
First Boot Device, Second Boot Device, Third Boot Device и Boot Other Device - от тези полета се избира последователността, в която ще се търси операционна система за зареждане. Ако искате да заредите ОС от друго устройство като например USB Flash памет или по мрежата, трябва да се активира опцията "Boot Other Device".
Boot Up Floppy Seek - ако е активирано това поле, BIOS ще проверява дали инсталираното FDD устройство е с 40 или 80 писти. Забележете, че BIOS не може да различава 720K, 1.2M, 1.44M и 2.88M устройствата, тъй като те всички са с 80 писти. Когато се деактивира това поле, BIOS няма да търси FDD устройство по броя на пистите и няма да има никакви предупреждения, ако инсталираното устройство е 360К
Boot Up NumLock Status - тази настройка позволява да определите състоянието по подразбиране на цифровата клавиатура при зареждане на системата.
Security Option - това поле определя дали системата ще ви изисква парола (ако предварително е въведена такава в подменюто на "Set Supervisor/User Password"), преди зареждане на операционната система, или само при опит за влизане в конфигурационната програма на BIOS. Ако се избере System, тогава парола ще се изисква още при зареждането на компютъра. А при избран Setup, ще де изисква само при влизане в конфигурационната програма на BIOS.
MPS Version Control for OS - това поле се отнася за многопроцесорни системи (MPS) и с него се избира версията, която да използва дънната платка на MPS. С две думи, не я пипайте тази настройка и я оставете, както е по подразбиране.
HDD S.M.A.R.T. Capability - това поле позволява включването и изключването на S.M.A.R.T. технологията (Self-Monitoring, Analysis andReporting Technology), която се използва при съвременните АТА/IDE и SCSI твърди дискове за ранно установяване и предупреждение за евентуални проблеми. При възникване на някакъв проблем, тази система ви предупреждава и по този начин дава възможност да вземете мерки за спасяването на информацията си. Това е много полезна функция, но по подразбиране тя е изключена и трябва да я активирате ръчно. Разбира се, за целта и вашият твърд диск трябва да я поддържа - направете предварително справка в документацията му дали е така.
Full Screen Logo Show - Повечето производители на дънни платки започнаха да поставят в BIOS пълноекранни картини със собствено лого, така че като стартирате компютъра си, вместо да виждате множеството съобщения, които се изписват по време на POST, вие ще виждате именно него. Oт това поле можете да активирате или дезактивирате показването му при стартиране на компютъра. По подразбиране тази опция е включена.



Фиг.9

Секция Advanced Chipset Features (фиг.9)

Тази секция съдържа настройки за конфигуриране на системата, базиращи се на специфичните възможности на чипсета - управление на скоростта на шината на чипсета и достъпа до ресурсите на системната памет. Тези настройки не трябва да се променят , освен ако не е особено наложително. (А и за да ги променяте, трябва много добре да знаете какво точно правите, защото след това може да получите неработоспособна система). Най-добре ги оставете както са си по подразбиране. Можете да обмислите някаква промяна, само ако имате някакви проблеми на несъвместимост или загуба на данни.
Memory Hole At 15M-16M - това е доста архаична настройка, която (за съжаление) все още се поддържа с цел "обратна съвместимост". Все пак странно за каква съвместимост става дума, след като отдавана липсва ISA шина, а и PCI също е на път да си отиде. Настройката се използва (или по-точно използвала се е) за подобряване на производителността на системата. Известно пространство от паметта трябва да се резервира и за ISA устройствата. За целта се използва областта 15-16К. Когато е активирана тази опция, процесорът приема, че тази област и нагоре от системната DRAM е определена за адресите на ISA устройствата и не работи с нея. Когато е тази опция изключена, процесорът решава, че тя си е част от DRAM паметта. Ако системата има инсталирана повече от 16MB системна памет, тази опция трябва задължително е включена, защото в противен случай процесорът няма да може да използва паметта над тази област.
PCI-E Compliancy Mode - Това поле се използва за да се зададе режимът на вградената PCI Express карта. Настройва се само, ако има такава налична.



Фиг.10

Секция Integrated Peripherals (фиг.10)

В тази секция се намират настройките за конфигуриране на IDE, Super I/O и USB периферните устройства.
Подменю OnChip IDE Device
SATA Mode - това поле се използва за конфигуриране на SATA устройствата, които са вградени в чипсета.
IDE - конфигурира SATA, като Parallel ATA устройства RAID - активира SATA RAID контролера
AHCI - позволява на Serial ATA устройствата да използват AHCI (Advanced Host Controller Interface). Или по-просто казано, това е режим "SATAII" (разбира се това е много погрешно като термин, но е получило популярност сред търговците) на твърдите дискове, който позволява трансфер до 300МB/s, използване на NCQ технологията, HotSwap и т.н.
Забележка: Ако дънната ви платка е с чипсет на nVidia, тогава контролера автоматично се превключва на IDE или AHCI в зависимост от твърдия диск. Всъщност при този случай единственото, което можете да настройвате е да активирате или деактивирате SATA контролера. Включването и изключването на RAID е изведено като отделно поле.
LEGACY Mode Support - разрешава или забранява поддръжката в BIOS на по-стари дискови устройства.
Onboard JMB363 - Това поле служи за конфигуриране на дисковите устройства, поддържани от допълнителния onboard контролер на JMicron. Последните чипсети на Intel нямат вградена поддръжка на Parallel ATA устройства и поради тези причина се налага производителите на дънни платки да вграждат в продуктите си външна такава. Разглежданият контролер на JMicron е най-масов, и трудно бихте срещнали друг. При доста дънни платки (например за платформата на AMD), които използват чипсети с вграден Parallel ATA контролер, производителите добавят и допълнителни външни контролери за увеличаване на броя на устройствата, които могат да бъдат свързани.
Подменю Super IO Device
Power On By Mouse - това позволява компютърът да се включва от мишката.
Disabled - изключва фунцията, Mouse Move включва компютъра при движение на мишката, а Mouse Click прави същото при кликване с някой бутон.
Power On By Keyboard - позволява включване на компютъра от клавиатурата.
Button only - с разрешаването на тази опция всъщност се деактивира функцията "Power On By Keyboard", защото указва включването на компютъра да става само с Power ON бутона. По подразбиране функцията е активирана.
Password - когато е избрана тази опция, можете да включвате компютъра си с парола, която се въвежда в полето "KB Power On Password".
Hot Key - позволява да изберете клавишна комбинация от полето "Hot Key Power On" , за да включвате компютъра.
Any Key - когато сте избрали тази възможност, включвате компютъра си с натискането на който и да е клавиш.
Keyboard 98 - когато е избрана тази опция, ще можете да включвате компютъра си само с натискане на бутона "wake up" на Windows 98 съвместима клавиатура.
Power On By Button - ако ще използвате Power ON бутона на компютъра по предназначение (за включване на системата), тогава разрешете това поле.
KB Power On Password - Това поле се използва, когато по-горе в "Power On By Keyboard" сте избрали "Password". В този случай се придвижете до това поле и натиснете . Въведете вашата парола, която трябва да съдържа до 5 символа, след което я потвърдете и натиснете отново . Щом веднъж има зададена парола за включване на компютъра, Power ON бутонът повече няма да действа. Ако случайно си забравите паролата, ще се наложи да изключите компютъра и да извадите батерията от дънната платка за няколко секунди, след което отново да я поставите и да включите отново системата.
Hot Key Power On - това поле се използва, за да изберете функционален клавиш, с който искате да включвате компютъра си.
Onboard FDC Controller:
Enabled - разрешава FDD контролера на дънната платка, а Disabled го забранява. Aко нямате флопи устройство, което отпада като необходимост в повечето съвременни компютри, FDD контролерът трябва да е изключен. По подразбиране той е разрешен.
Onboard Serial Port - това поле конфигурира серийния порт на компютъра ви (ако изобщо имате такъв). Auto - Системата автоматично ще избере I/O адреса за серийния порт. 3F8/IRQ4, 2F8/IRQ3, 3E8/IRQ4, 2E8/IRQ3 - това са стойносттите на I/O адреса, които може да зададете ръчно. Disabled - Забранява (изключва) серийният порт.
Onboard IRDA Select
3F8/IRQ4, 2F8/IRQ3, 3E8/IRQ4, 2E8/IRQ3 - позволява ръчно да зададете I/O адрес на инфрачервения порт, Disabled го забранява.
IR Mode Select - използва се за избиране на типа на поддържания стандарт на устройството, което искате да свържете посредством инфрачервения порт. За най-добро предаване на данните инфрачервеното периферно устройство трябва да е разположено на не повече от метър разстояние.
UR2 Duplex Mode - в това поле се задава режимът на предаване и приемане на данните. Half означава, че данните първо трябва да се предадат, преди да бъдат приети нови, а при Full предаването и приемането става едновременно.
PWRON After PWR-Fail - указва какво да се случи със системата, след като е имало прекъсване на захранването по електрическата мрежа. Off - след като захранването се възстанови, системата остава изключена и трябва да се включи ръчно. On - след възстановяване на захранването, компютърът се включва автоматично. Това е много полезно, когато машината е конфигурирана като рутер, който трябва да работи непрекъснато 24 часа, без да е под постоянно наблюдение. Former-Sts - след възстановяване на захранването, се установява последното състояние. Тоест ако машината е била включена, пак ще се включи, но ако е била изключена, ще си остане в това състояние.
Подменю "USB Device Setting"
USB 1.0 Controller - полето се използва за разрешаване или забраняване на USB 1.0 контролера.
USB 2.0 Controller - същото, но за USB 2.0 контролера.
USB Operation Mode - служи за задаване на режима на работа на USB интерфейса. Достъпните настройки са Full/Low Speed и High Speed.
USB Keyboard Function - Поради малкия размер на BIOS чипа по подразбиране поддръжката на USB клавиатура в DOS режим е изключена. Ако нямате PS/2 и искате да ползвате USB клавиатура, трябва да го разрешите в това поле.
USB Mouse Function - аналогично на горното с тази разлика, че включва поддръжката на USB мишката за DOS. Ако използвате DOS и там имате програми, които използват мишка, тогава трябва да го разрешите.
USB Storage Function - това поле се използва за разрешаване и забраняване на поддръжката на USB запомнящи устройства.



Фиг.11

Секция Power Management Setup (фиг.11)

С нейна помощ можете да конфигурирате системата си за по-ефективно спестяване на електроенергия.
ACPI Suspend Type - това поле се използва, за да се избере режимът на прекъсване на системата - Suspend Mode.
S1(POS) - или Power Of Suspend . Този режим дава възможност ако системата работи на празен ход в определен интервал от време, да се намалява захранващото напрежение и честотата на процесора.
S3(STR) - Suspend To RAM. Ако системата не е активна за определен период, тя се изключва и напрежение се подава единствено на RAM паметта, където предварително се записва стстоянието й.
Run VGABIOS if S3 Resume - когато това поле е настроено на Auto, системата ще инициализира VGA BIOS, когато се събуди от S3 състоянието. Това се конфигурира, само ако в "ACPI Suspend Type" полето е зададено S3(STR). Когато това поле е изключено, времето за възстановяване на системата се съкращава, но пък ще има нужда от драйвер за инициализация на VGA картата, а ако няма такъв, дисплеят може да не работи нормално след събуждането от S3 състоянието.
Soft-Off by PWR-BTTN - дава възможност да изберете метода на включване на системата.
Delay 4 Sec - със задаването на тази опция (в зависимост от това дали функцията за Power Management в активирана или деактивирана), ако Power ON бутона се натисне и се задържи за по-малко от 4 секунди, системата влиза в Suspend режим. Идеята е да бъде предпазен компютърът от изключване, ако случайно натиснете Power ON бутона. Натискайки го повторно (за не повече от 4 секунди), системата отново си възстановява предишното състояние. При натискане и задържане на бутона за повече от 4 секунди системата се изключва.
Wake-Up by PCI Card - в това поле се разрешава или забранява възможността системата да бъде събуждана дистанционно (например чрез LAN или модем) от PCI PME (Power Management Event) сигнал. Ако решите да използвате опцията, първо направете справка в документацията на картата ви дали поддържа тази функция.
PCI Express PME - служи за конфигуриране на "PCI Express Power Management Event".
USB KB WakeUp From S3(S4) - ако това поле е активирано, разрешава да се използва USB клавиатура за събуждане на системата от S3 (STR) състояние. Това поле се конфигурира, само ако в полето "ACPI Suspend Type" е зададен режим "S3(STR)".
Resume By Alarm
Enabled - Ако активирате тази опция, трябва да зададете периода време в полето "Time (dd:hh:mm) of Alarm", след което искате системата да се включи (след изключване) - Soft Power Down (Soft-Off). Ако докато системата е изключена и чака таймера да отброи настроеното време има входящи повиквания или важни мрежови задачи, то те са с приоритет и тогава системата ще се събуди преждевременно.
Disabled - изключва автоматичната функция за включване.
Day (of Month) Alarm
0 - системата ще се включва всеки ден в зависимост от зададеното време в полето "Time (hh:mm:ss) Alarm".1-31 избира се датата, на която искате да се включи системата.
Time (hh:mm:ss) of Alarm - в това поле се задава часът на включване на системата.
Reload Global Timer Events - когато е разрешено това поле, достъпът до специфична област (FDD/COM/LPT Port or PCI PIRQ[A-D]#, HPET Support, HPET Mode, WDRT Support, WDRT Run/Stop, WDRT Count) ще предизвика събуждане на системата от някой от енергоуправляващите режими. Ако е забранено полето, системата няма да се събуди, независимо че има достъпа до определена област.


В последните две теми ви запознахме с основното за BIOS системата и значението на някои от настройките в менютата. В този тема завършваме поредицата с останалите от тях.

И така продължаваме от миналата тема с разглеждането на:

Секция PnP/PCI Configurations




Тази секция съдържа настройките на PCI шината. Те са строго технически и се препоръчва само много опитни потребители и специалисти да правят промени на стойностите, зададени по подразбиране от производителя.

Init Display First - в това поле се задава коя карта (PCI или PCI Express) първа да се инициализира при зареждане на системата.

PCI Express Slot - инициализира първо PCI Express карта.

PCI Slot - инициализира първо PCI карта.

Reset Configuration Data

Enabled - при задаване на тази опция, BIOS автоматично ще нулира Extended System Configuration Data (ESCD), след което ще изгради нова конфигурация от данни.

Disabled - при избиране на тази опция, BIOS няма да нулира конфигурационните данни.

Resources Controlled By

Award Plug and Play BIOS може автоматично да разпознава и конфигурира при стартиране на системата всички Plug and Play съвместими устройства.

Auto(ESCD) - при избиране на тази опция, системата автоматично ще открие настройките ви.

Manual - трябва да конфигурирате ръчно хардуерните прекъсвания в подменюто "IRQ Resources".

Подменю IRQ Resources

Това е списък с хардуерните прекъсвания. Всяко прекъсване може да се резервира или да се присвоява на определено PCI устройство. Тук не е желателно да се пипат зададените по подразбиране настройки с изключение на случаите, когато имате хардуерен конфликт на прекъсвания между различни устройства. Обикновено такава ситуация може да възникне, когато имате повече външни PCI устройства, включени в системата ви. В документацията на дънната платка има таблица с описание на прекъсванията (кое прекъсване на кое устройство е присвоено и на кой PCI слот) и предварителното запознаване с нея, преди поставянето на поредната разширителна карта, е предпоставка за избягване на проблеми.

PCI/VGA Palette Snoop

Това поле определя как ще работи MPEG ISA/VESA VGA карта съвместно с PCI/VGA такава. Това е доста стара опция (присъства заради приемственост) и практически при съвременните дънни платки е анахронизъм, защото има значение, само когато на системата има PCI VGA карта и примерно инсталирана ISA MPEG карта. Ако опцията е разрешена, тя синхронизира палитрите на двете карти.

Enabled - разрешава синхронизирането на палитрите на MPEG ISA/VESA VGA карта с PCI/VGA карта.

Disabled - забранява синхронизирането на палитрите на MPEG ISA/VESA VGA карта с PCI/VGA карта.

PCI Latency Timer (per 8CLK)

От това поле се избира времето, през което всяко еднo PCI устройство ще контролира шината, преди друго да поеме контрола. По-голямата стойност определя по дълго време на контрол. Но при всеки достъп до шината има определено закъснение, преди да започнат транзакциите, така че малкото време ще предизвика редуциране на ефективността, докато по-голямото ще я подобри.

INT Pin 1 Assignment до INT Pin 8 Assignment - по подразбиране на всяко прекъсване INT се присвоява устройство. Тук има възможност да ги конфигурирате ръчно. По принцип тези опции се оставят по подразбиране.

Секция PC Health Status




Този секция не е стандартна и е строго индивидуална за моделите и марките на дънните платки, затова няма да се спираме на нея. Само ще отбележим, че тук се отчитат всички важни напрежения и температури на системата, както и оборотите на вентилаторите. В нея могат да се задават и стойности на температурата на процесора, при достигането на които да се изключва компютърът - т.нар. интелигентно управление на вентилаторите.

Секция Genie BIOS Setting




Още една нестандартна секция. В нея се съдържат всички настройки за напрежения, честоти и тайминги на паметта на системата. При различните марки дънни платки това меню е именувано различно (uGuru, Soft Menu и т.н.) и изборът от настройки също може да се различава. Част от настройките, в зависимост от конкретния модел и марка, може да се намират и в някои от стандартните секции. Например настройките за паметта, в общия случай са разположени като подменюта в секцията "Advanced Chipset Features, а настройките за процесора, като подменю в секция "Advanced BIOS Fetures". Всеки производител сам си преценява кое къде да постави, но за по-голяма прегледност, напоследък се налага отделянето на всички тези настройки в отделна секция. Всъщност тя е "Меката" за всички компютърни ентусиасти, овърклокъри и геймъри, защото с нейните настройки системата може много фино да се тунингова за максимална производителност. Разбира се за това са необходими доста солидни познания, защото всички груби грешки се заплащат скъпо.

CPU Feature - подменю съдържащо някои специфични настройки за процесора

DRAM Timing - в това подменю се съдържат всички настройки на DRAM паметта

CPU Clock Ratio Unlock - разрешете това поле, ако искате да отключите достъпните множители на процесора и да ги задавате ръчно в следвашото поле.

CPU Clock Ratio - тук се задава множителя на процесора. Менюто е активно, само когато е разрешено горното поле - "CPU Clock Ratio Unlock"

CPU Clock - В това поле можете да избирате честотата на системната шина на процесора със стъпка през 1MHz.

Boot Up Clock се използва за да изберете честотата на тактовия генератор при първоначално стартиране на системата. Ако сте овърклокър, ще я оцените по достойнство тази възможност.

DRAM Speed - поле за задаване на честотата на DRAM паметта.

Target DRAM Speed - показва текущата честота на DRAM паметта.

PCIE Clock - задава честотата на PCI Express шината.

Voltage Setting - в това подменю се намират настройките за всички напрежения за главните блокове на системата.

PCIE SLOT CONFIG - указва в какъв режим да работи (x1, x2, x4, x8, x16) PCI Express слота.

CPU Spread Spectrum - служи за конфигуриране на CPU Spread Specrum - технология за намаляване на радиочестотните излъчвания. Ако сте овърклокър, задължително трябва да изключите тази настройка.

PCIE Spread Spectrum - служи за конфигуриране на PCI Express Spread Specrum. Подобна на горната, но касае PCI Express шината.

SATA Spread Spectrum - същото като предишните две, но за SATA шината.

Подменю CPU Feature




Тук се намират специфичните настройки за процесора.

Thermal Management Control - поле, което служи за включване или изключване на температурното управление на процесора.

Thermal Management - при избиране на "thermal monitor" в това поле ще се активира функцията CPU Speed Step. Тази функция е добре позната от преносимите компютри и позволява да се намали честотата и напрежението на процесора, когато не е натоварена системата. Така процесорът консумира по-малко ток и съответно отделя по-малко топлина. За да може да се ползва тази функция, освен активирането й в конфигурационната програма на BIOS, трябва да се направят и съответните настройки в операционната система. Например при Windows XP, трябва да влезете в "Control panel", да намерите иконата "Power Options" и да кликнете два пъти върху нея с левия бутон на мишката. Ще се отвори диалоговият прозорец "Power Options Properties". От менюто "Power Schemes", изберете "Portable/Laptop".

Thermal Monitor 1 - при тази опция се намалява вътрешната честота и тя е известна с наименованието си "оn die throtling".

Thermal Monitor 2 - при нея се променя множителят и захранващото напрежение на процесора.

TM2 Bus Ratio - в това поле се избира колко голям да бъде "тротлингът" при отчитане на твърде високи температури от вградения датчик в ядрото.

TM2 Bus VID -използва се за настройване на напрежението при настъпване на тротлинг

PPM Mode - в това поле се избира режимът на работа - Native Mode или SMM (System Management Mode).

Limit CPUID MaxVal - CPUID инструкцията на някои нови процесори връща стойност по-голяма от 3, което може да предизвика проблем с някои операционни системи, различни от Windows. Ако сте с такава, е добре да проверите в документацията и, какво точно е изискването. Много е вероятно да се наложи да активирате това поле, за да ограничите стойността на 3 или по-малка. При операционните системи Windows, полето трябва да е изключено, както е и по подразбиране

C1E Function - това поле активира или дезактивира функцията C1E, която е характерна за процесорите на Intel, и намалява напрежението на процесора, когато последният бездейства. Ако искате да си овърклоквате системата, трябва да я изключите. По подразбиране е активирана.

Execute Disable Bit - включва или изключва познатата от мобилните компютри технология на Intel - Execute Disable Bit. Накратко тя спада към групата за сигурност и дава възможност на процесора да класифицира различните области от паметта, къде може да се стартират приложения и къде не може. По такъв начин ако някой "червей" се опита да вкара зловреден код в буфера, процесорът спира изпълнението на кода, като предотвратява вредното му действие и разпространението му.

Virtualization Technology - от това поле може да се активира и дезактивира технологията за виртуализация на Intel, известна още като Vanderpool Technology. При някои дънни платки е точно такова и наименованието на самото поле. Разбира се, то е активно само ако процесорът поддържа въпросната технология.

Core Multi-processing - от тук може да се изключват или включват ядрата при многоядрените процесори. Наистина доста странна фунция, като се има предвид, че едва ли някой, който си е купил многоядрен процесор, ще изключи останалите ядра и ще го ползва като едноядрен. По подразбиране това поле е активирано.

Забележка: Имената на настройките, които сме разгледали в това подменю са специфични за всеки един производител на микропроцесор, и в случая се отнасят за Intel. При процесорите на AMD те се различават, тъй като притежават други специфични за тях технологии.

Подменю DRAM Timing




В това подменю са групирани всички необходими настройки (популярни под наименованието тайминги) на системната памет. При модели и марки дънни платки с Phoenix-AwardBIOS те може да се намират в секцията "Advanced Features Chipset" или в някоя друга специализирана секция, подобна на тази - Genie BIOS.

Няма да се спираме на описанието на отделните настройки, защото те са твърде специфични за отделните модели и марки дъна, още повече, че изискват и задълбочени познания за подсистемата на паметта и по-специално на контролера, което излиза от предмета на тази статия. Само ще спомена най-важните настройки на паметта, от които в най-голяма степен зависят бързодействието и стабилността на системата и които са стандартни за почти всички дънни платки, независимо с какъв BIOS са.

CAS Latency Time (tCL) - това поле се използва, за да се изберат броя цикли на времето за CAS (Column Address Strobe). Това е закъснението от получаване до изпълнение на командата. По-ниската стойност дава по-добри резултати.

RAS# to CAS# Delay (tRCD) - тук се избира времето на закъснение между RAS# (Row Address Strobe) и CAS# (Column Address Strobe), когато се чете и записва в една банка на паметта. По-ниската стойност дава по-добри резултати.

RAS# Precharge (tRP) - в това поле се избират броя празни цикли от прекратяване на достъпа на даден ред до прехвърлянето на достъпа до следващия. По-ниската стойност дава по-добри резултати и принципно тази настройка върви ръка за ръка с tRCD.

Precharge Delay (tRAS) - определя броя цикли, през които ще е активен даден ред. То има по-малко влияние върху производителността. По-високите стойности редуцират скоростта, а по- малките я подобряват. Но пък прекалено малките може да започнат да пречат на опресняването й, което пък може да доведе до загуба на данни и последващ срив на системата.

Има още една важна настройка, която доста отдавна се среща при AMD системите, но отскоро се появи и в някои дънни платки за Intel, базирани на новите чипсети Intel P35/X38.

Command Rate/Command per Clock/Command 1T -наименования на една и съща настройка. Това е времето, което е необходимо да бъде намерена и резервирана дадена банка при първоначален достъп до нея. Измерва се в брой цикли, и стойностите са 1T и 2T. При дънните платки на ASUS, това поле се означава като "Command 1T" и достъпните стойности са Enable и Desable. Важно е да се знае, че това време има ефект само при първоначален достъп до банката, защото след като вече се намери и резервира, то е практически 0T.

Всички останали тайминги, се наричат второстепенни, и имат много по-малко влияние върху производителността на подсистемата на паметта от горепосочените. Ако не сте запознати в детайли с работата на контролера на паметта, по-добре оставете тези настройки на препоръчваните от производителя на паметта (много от производителите на памет описват в документацията на продуктите си оптималните тайминги и захранващи напрежения), защото в противен случай може да нанесете доста сериозни поражения на системата си.

В секцията Genie BIOS има и подменю Voltage Setting (фиг.15), където се намират полета, даващи възможност за регулиране на напреженията на различните подсистеми на компютъра. Оттук може да се увеличават или намаляват напреженията на процесора, паметта, системната логика, контролера на паметта и т.н. Те са много полезни инструменти в ръцете на овърклокърите, но ако сте начинаещ потребител, по-добре оставете всичко, както е настроено по подразбиране, защото могат да се превърнат и в най-разрушителното "оръжие" срещу вашата система.

Секция CMOS Reloaded




Тази секция е типична за LanParty серията дънни платки на DFI. Именно те преди години я въведоха в своите BIOS системи, затова сега може да се видят подобни менюта и в други марки дънни платки. Секцията дава възможност да се записват в няколко банки (в случая са четири) различни комбинации от настройки, които могат много бързо да бъдат извикани - пак от същото меню. Конкретно тази реализация предлага и възможността само с натискането на един клавиш на клавиатурата по време на POST процедурата, да се зареди съответната банка с настройки.

Set Supervisor Password - тoва поле позволява да се въведе парола, чрез която се ограничава достъпа до BIOS и/или до цялата система, посредством избраната опция на полето "Security Option", намиращо се в секция "Advanced BIOS Features Setup". Тази парола дава достъп за модифициране на всички опции в BIOS. Ако не желаете парола, или искате да я изтриете, просто въведете празна парола в полето и натиснете .

Set User Password - позволява да се въведе парола, чрез която се ограничава достъпа до BIOS и/или до цялата система, посредством избраната опция на полето "Security Option", намиращо се в секция "Advanced BIOS Features Setup". Паролата на потребител дава достъп за промяна на ограничен брой полета в BIOS и системата е напълно функционална. Ако не желаете такава, или искате да я изтриете, просто въведете празна парола и натиснете .

Save & Exit Setup

След като направите всички промени в инсталационната програма, придвижете се с маркера до "Save & Exit Setup" и натиснете , след което напишете "Y" в диалоговия прозорец и пак натиснете . Промените, които сте направили се записват в CMOS паметта, след което системата се рестартира.

Забележка: При някои дънни платки, след промени на честотата на процесора, паметта и някои тайминги, системата се изключва за около 3 секунди, след което отново се включва. При тази ситуация не се налага да правите нищо друго, освен да изчакате.

Exit Without Saving

Ако не желаете да запазите промените, които сте направили, използвайте тази опция.


Източник:Денислав Славчев
Животът е един миг, но не цял...
 

Real Time Web Analytics