Може би, не всички читатели си спомнят сатирично–тъжната песен на Владимир Висоцки “Товарищ Сталин, вы большой ученый”. Със сигурност обаче, ако великият поет с китара беше жив щеше да има и вдъхновение за още една творба в този дух: “Генерал Борисов, вы большой художник”.
На тази мисъл ни наведе гордото съобщение на правителствената пресслужба “Бойко Борисов става почетен член на Съюза на българските художници”. Радостта на чиновниците по пропагандата от това крупно събитие на българския културен небосклон направо струеше от и между редовете. И явната цел бе да предизвика предизборно в гражданите, ако не същата, то почти същата радост. Сякаш ни свеждат до знанието, че цените на бензина и тока падат, че пенсиите се вдигат двойно, че сме построили още една магистрала, или поне – че петилетния план е изпълнен за 3 години… Радостта обхвана, ако не хората (не бяха забелязани масови митинги за възхвала на мъдрото решение на Съюза на художниците, нито пък спонтанни тържества по села и паланки), то поне медиите, които съобщиха с подобаващ апломб интронизирането на този нов банкянски Леонардо като почетен художник на Републиката. Амин и Алилуя!
Мнозина ще се запитат и ще се разровят в енциклопедиите, чудейки се кои ли са най-великите и значими творения на големия художник Бойко Борисов. В кои световни музеи ги е излагал. Какво са писали за него известните изкуствоведи. Ще се зачудят той в кой жанр на изобразителните изкуства работи – живописец ли е, скулптор ли е, илюстратор ли е. Със сигурност не прави малка пластика. Той по малките неща не е! И в какъв стил работи – абстракционист ли е, модернист ли е, соцреализмът ли е прихванал от Тато, докато го е охранявал. Или пък е сюрреалист, щото, май, случващото се у нас напоследък предимно е в този стил.
На тези чудещи се ще обясним – Борисов става почетен художник, защото е дал на Съюза на българските художници (СБХ) сградата на улица “Шипка” №6. За нея съюзът дълги години води битки за собствеността със Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Но това ще да е казано от скромност. Бойко Борисов със сигурност е голям художник. Няма как да не е!
Както е и голям артист (безспорен факт), и голям поет, и голям режисьор, и голям изкуствовед, и голям учен (кандидат е на физкултурните науки. Има и дисертация, която е за психофизическата подготовка при разгъване на пожарникарски шланг в неравна местност, или нещо подобно). Той, разбира се, е учен с широк, да не кажем – с всеобхватен профил. Негови научни открития можем да намерим във всяка област – голям юрист е, защото ни обясни проблемите на наказателното право с гениалната концепция: “Аз ги хващам, те ги пускат”. Голям икономист е. Та неговият труд “Европа да намали пенсиите до нивото на нашите” е основата на това светът да се справи с кризата. Нобелът за икономика догодина е негов и само негов. Голям културолог е – има своите наблюдения върху желанията и очакванията на публиката в театрите –възложил, според медиите, на откриването на Пернишкия театър да пуснат нещо на спортна тематика, и ако може – да е по-кратичко. Той е и голям социолог – открил е пръв зависимостта на рейтинга от поднасянето на баници и пити при циеремонии по рязане на ленти. Голям философ е. Колко сутрешни блока напълни със свои размисли. Платон, Аристотел и Кант вкупом ряпа да ядат!
Но, де да беше само това! Голям инженер е. Ей с тия две ръце е построил метро, 6–7 магистрали, че дори и спортна зала. Крупни са и научните му дирения като историк, физик, химик, енергетик, инженер и даже като сексолог. Ами неговото “Бабо, пипни ми мускула” отваря не врата, а порта на възрастните жени към отдавна позабравената плътска радост… С две думи – Бойко е Велик във всичко, с което се е заел, и дори – в това, с което не се е заел. Просто засега само СБХ е прозрял тази истина за гениалността на нашия Пръв ръководител и художник. И действа. И не е сам.
За да се подчертае тясната, да го кажем по-ясно – вродената, връзка на Бойко Борисов с изкуството, ни съобщиха, че Бойко Борисов е не само велик художник, но и муза за други художници. Самоук творец, който излагал свои картини в сградата на Народното събрание бил съкрушен, че маслен портрет на премиера не бил допуснат от организаторите на изложбата, защото обстановката била предизборна. Художникът обяснил, че се надява все пак някой депутат да откупи творбата му, за да я подари на премиера, защото цената били приемлива – 2700 лева. Картината била решена в тъмни тонове, а Борисов бил сърдит и с набола брада, защото представлявала премиера от времето, в което е поел властта от злосторната Тройна коалиция. Но днес тоновете биха били по-ведри, защото животворящата Априлска линия… Пардон, животворящата линия на ГЕРБ била победила. А премиерът бил с брада, защото художникът повече го харесвал така.
От последното следват няколко новини. Цецка Цачева трябва да уволни незабавно чиновниците, които са си позволили да отклонят този художествен порив на любовта към големия държавник Бойко Борисов. Второ – картината да бъде дадена на търг, защото едни мижави 2700 лева за лика на Бойко Борисов са обида за държавата и народа. Трето – да се каже ясно, че Бойко Борисов го харесват не само жените, а и мъжете, или поне мъжете с творчески наклонности и нежни души на артисти. При това го харесват брадясал! Четвърто – днес животът е цветен и весел, и направо чудесен! Пето – Да се стегне ЕнтелЕгенцията и да се спре с разните ми там натюрморти, пейзажи–мейзажи, и тинтири-минтири. Нужно е ЕнтЕлегенцията да си заслужи бюджета, а единственият начин е да впрегне всички сили във възхвала на народната власт в достъпни за народа форми.
Защо да няма паметник “Бойко сразява Триглавата ламя” или филми – “Непобедимият”, “Отмъстителят” и “Строителят”. Или детски книжки “Приказка за филията с мас”, “Приключенията на Бойко и Цецко”, “Бойко и Цецко побеждават лошите” и “Бойко и Цецко – космонавти”. А защо не се мисли по пиеса-триптих “Главен секретар. Кмет. Премиер” и за продължение на “Сто години самота”, озаглавено “Сто години без женски гащи в спалнята или Сам като куче в Банкя”. А къде са произведенията, утвърждаващи генералната линия – “Балада за картофосеяча” и възпитателен филм за младите “Овчарчето и компютъра”.
Изобщо – мат’рял много, жанрове много (всички без жанра “Карикатура” стават за промотиране на културно-масовия Бойковизъм), идеи много, а ЕнтелЕгенцията – разхайтена. Спи! Дреме! Прави си оглушки! Хитрува!
За съжаление, всичко това щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Просто, защото е вярно. Такова слагачество на творческите съюзи и на творческите среди изобщо не е имало наистина от времето на Сталин, Брежнев, а у нас – и на Тодор Живков. Грозно подмазване, което много напомня на стихосбирките “Априлски сърца”, посветени на Живков. Или на Ленинската награда (единствена за годината) за кратките спомени (разбира се, писани от друг) на Леонид Брежнев. Или за маршалската звезда на същия, който през войната е бил един обикновен полковник от политуправлението на армията. Или званието “академик” за Сталин.
Но дори и Тодор Живков в най-тоталитарните периоди не е позволявал да се продума да получава звания и награди за културен деец. Давал си е сметката, че това ще предизвика само смях и вицове. Макар, че подмазвачи и тогава – бол.
Тъжно е, защото сградата, дадена на СБХ не е на Борисов, на баща му, на зълва му. Дори на банката на Цветелина не е. Тя и досега е била на СБХ въпреки споровете със Софийския университет, които се точат от времето на споменатия Живков. Спорът е решен от правителството, но това не е нова придобивка на художниците. Но дори и така да беше, едно “Благодаря за разбирането, господин премиер!” щеше да свърши много повече работа, отколкото това Борисов да бъде обявен за художник, при това – за почетен.
Тъжно е, и че интелигенцията не протестира срещу унизителното подмазване на колегите си. Не протестира заради този очевидно предизборен жест към премиера и ГЕРБ. Тъжно е, че творческите съюзи (или поне един от тях) за първи път от 22 години насам се проявяват не като творчески, а като политически организации. Преди 10 ноември 1989 година те бяха по принцип част от “идеологическия фронт”, а техните председатели като правило бяха членове или кандидат-членове на ЦК на БКП.
Но и тогава членът на ЦК на БКП Светлин Русев – шеф на същия СБХ и близък приятел и съратник на Людмила Живкова намери в себе си сили да е “Против” на много от безумията на системата. Въпреки че даваха своята дан на привързаност и хвалене на Първия, писатели като Любомир Левчев и Георги Джагаров, които са ръководили писателския съюз, бяха талантливи поети със собствено мнение, а шефът на Съюза на филмовите дейци Христо Христов направи дисидентския филм “Една жена на тридесет и три”, който му костваше високия пост и благоволението на властта.
Днес това нещо го няма. Имаме един почетен художник на Републиката.
Слава Богу, през почивните дни се появи един бунтар. Шефът на контролната комисия на СБХ професор Велислав Минеков написа открито писмо, което се противопостави на безумието, свършено от колегите му. Той изми очите, ако не на гилдията, то поне своите. И даде надежда, че живеем в поне малко нормално общество. Помним, че Оруел бе подсказал в “1984″, че в тоталитарния режим, когато си в малцинство от един човек, не е задължително да си луд, а си прав.
Професор Минеков поразкри и завеската над случилото се. Решението е взето под натиск като услужливо са “питани” само тези художници от управителния съвет, които биха казали “Да”.
Ако е така, можем да си напомним едни други времена, в които творческите съюзи с подобни апаратни хватки служеха за изпълнение на дребни и по-сериозни политически поръчки. Но и тогава – в началото на 70-те години на миналия век, Съюзът на писателите приема декларация с искане Александър Солженицин да бъде лишен от Нобелова награда, а петима писатели отказват да подпишат позорния текст. Губят не просто членство в БКП, но и работата си, правото да издават… Днес протестриращият е само един. А шефовете на СБХ отидоха на крака в медиите да убеждават колко е заслужил Бойко своето признание, колко самотен и неправ е професор Минеков.
Накрая, самият Борисов изглежда се позасрами и се отказа от художничеството. Може би, засега… Но забележете как стана това. Мотиви не бяха оповестени. Имаше само един – неофициален. Можело да стане скандал. Излиза, че Борисов не се отказва, защото просто не заслужава нещо, а защото единият, едничък професор Минеков можело да протестира публично. Затова и отказът, и цялата церемония бяха пренесени от сградата на СБХ в сградата на Министерския съвет – под плътен кордон от гардове на НСО. Май, Бойко Борисов се страхува от освиркването на един, единствен художник…
Автор: Теофан Германов
Автор
Тема: Генерал Борисов, вы большой художник! (Прочетена 1063 пъти)
сподели ме
