MavarBG

България => Информация за България. Статии, новини, снимки, дискусии => Темата е започната от: Kobrinka в 29-11-2010, 10:51:04

Титла: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 29-11-2010, 10:51:04
(http://forum.mavar.info/Imagehost/di/UMDW/220966.jpg)
Титла: Тръпката на един пилот: България от птичи поглед е прекрасна!
Публикувано от: Kobrinka в 29-11-2010, 10:52:21
От птичи поглед България изглежда прекрасно. Можем да се гордеем с гледките. Това разказа пред Дарик пилотът Васил Вълков, изпълнителен директор на „Хели ер". Той е пилот на хеликоптер от 1983 година и е натрупал през годините 7000 летателни часа.

Опитният пилот призна, че не е имал възможност да лети с нюзкоптер и си пожела в най-скоро време да го направи. На Запад използването на нюзкоптер е много популярно в телевизиите и дано този вид дейност се развие и в България, каза Вълков.
DarikSky притежава единствения новинарски нюзкоптер в Източна Европа. Машината разполага с три камери, което дава възможност да се снима на 360 градуса, както и да се излъчва сигнал вътре в самия хеликоптер. DarikSky извършва авиационни услуги на правителствени и неправителствени организации и оперира с два вертолета Robinson R44 Raven II за корпоративни полети и полети за фотографиране от въздуха на територията на Европа през деня.С вертолетите могат да се заснемат от въздуха природни забележителности, исторически обекти, спортни състезания,и движението на автомобилите по наземната инфраструктура. Дава и възможност за предаване в реално време на събитията с коментар от въздуха.
Вертолетите могат да извършват патрулиране и наблюдение за повреди на електрически далекопроводи, тръбопроводи за газ и гориво. Вертолетите дават възможност за монтиране на различно оборудване, с което да се извършват геофизични изследвания, картиране и заснемане на земната повърхност, замерване на различни параметри на земната кора. Могат за кратко време да се извършват облитания на пожароопасни горски масиви и при наличие на пожар да се определи мястото и големината му, след което вертолетът да служи за координиране на наземните и въздушни операции за неговото потушаване.

Компанията, която пилотът Васил Вълков ръководи, обслужва мисии към ООН и работи със световната организация повече от 15 години. „Хели ер" изпълнява мисии в Судан от пет години към ООН и Световната организация по прехраната. Започнала е да трупа опит в тази дейност през 1990-1991 година с мисия в Ангола, а след това е работила в Сиера Леоне, Източен Тимур, Пакистан.


DarikNews.bg (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=579004)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 29-11-2010, 10:58:49
(http://www.nasamnatam.com/usergal/363/lakatnik(2).jpg)

(http://s19.postimage.org/qjvflvr5f/bulgaria1.jpg)  (http://s19.postimage.org/y198eu62b/bulgaria2.jpg)

(http://s19.postimage.org/ohzjldik3/bulgaria3.jpg)  (http://s19.postimage.org/8xs5uu8fn/bulgaria4.jpg)

(http://s19.postimage.org/7k0izj96b/bulgaria5.jpg)  (http://s19.postimage.org/x42t5yuk3/bulgaria6.jpg)

Титла: Кътчетата на България – пътуване през есента
Публикувано от: Kobrinka в 29-11-2010, 10:59:58
(http://www.dnes.bg/images/photos/0100/0000100741-article2.jpg)

Пътуване през есента? Евтино? Dnes.bg и NasamNatam.com ще ви покажат места, които може и да не намерите в лъскавите брошури, но със сигурност си струва да посетите.

Започваме с кътчетата в България, за които са достатъчни един уикенд и бюджет, допустим в условия на криза.

(http://www.tourism-hotels-bulgaria.com/images/landmarks/951/original_landmarks_951_1.jpg)

Ловеч – Крушунски водопади

Ако някога сте чували приказни разкази за Крушунски водопади, по-добре елате на място да се убедите. На 34 км от Ловеч се намира китно селце с името Крушуна. Името му идва от вида сокол “коршун”, който се среща по тези места.

В южната част на селото се намира местността Маарата, включваща огромен скален масив и река Маарата, която образува феноменален водопад. В района има четири пещери – Бонинската (2753м.), Водопада (1995 м), Урушка (1600 м) и Горник (1080).

Пътечките в местността са тесни и екстремни, а наоколо има много места за пикник. За да се изкачите до водопада, ви трябва малко повече от час, с почивката и снимките стават два.

Тук можете да пояздите кон или да стреляте с лък. В района на Маарата има няколко гостоприемници. Можете да отседнете там или да отпътувате към близкия град.

(http://kardzhali.blog.bg/photos/76467/original/CIMG1902.JPG)

Кърджали – Вишеград

Ако пътувате в посока Кърджали, отделете време да се запознаете с Вишеградската крепост на 5 км югоизточно от града. Тя се намира на десния бряг на Арда и е разположена в местността Хисар Алтъ върху скалист връх, наречен Каменен харман.

Крепостта не е голяма, около 562 кв.м, но е много запазена и стените й са с височина 8 м. Построена е през ХІІ-ХІІІ в и името й произхожда от славянски – “висок град”.

Входът към крепостта е в най-източния край и е широк около 2 метра.

(http://ivoso.blog.bg/photos/1045/original/Pestera%20Vulvata%202.JPG)

Пещерата Вулвата

Уникалното тракийско светилище в района на Кърджали е причина да се запътите натам. То е с формата на женска утроба и се намира в местността на Дангърдък ая, в района на село Ненково.

Според археолозите светилището е свързано с култа към прераждането. Входът на древната пещера е изсечен между две скали.

От двете страни на пещерата личат тракийски погребални ниши, а около входа има следи от издълбани каменни легла. Пещерата е дълга 22 метра, а в дъното има олтар с формата на матка. Входът на пещерата е 15 метра.

Археолозите твърдят, че светилището край село Ненково може да се окаже цял обреден комплекс с площ от десетки квадратни километри.

(http://tripi.bg/system/user_photos/349/original/P1120531.JPG)

Смолян – Агушевите конаци

Най-големият феодален замък на Балканите са Агушевите конаци в смолянското село Могилица. Строени в продължение на 20 години – 1820–1840 г., за феодала Салих Ага, те представляват внушителна гледка и архитектурен паметник.

Зданието е затворено близо десет години и търпи различни преустройства. Замъкът има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Дворовете са общо три и във всеки има кладенец.

Конакът е много просторен. Таваните са оформени красиво, а стаите за господарите са светли, като във всяка от тях има камина и баня.

В момента музейната експозиция от вещите в къщата се намира в музея в Смолян. Сградата е обявена за паметник на културата и тече подготовка за обособяването й като туристически обект.

(http://purebulgaria.com/pictures/shiroka_laka_view.JPG)

Широка Лъка

Това китно смолянско селце е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Името му произлиза от старобългарската дума “лъка” – извивка, кривина.

Селото е известно с красивите си родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката.

Известни със своята строителна ловкост, широколъчани са създали прекрасно местенце с традиционна родопска архитектура – двуетажни къщи с вътрешно дървено стълбище и приветливи хазаи.

(http://www.nasamnatam.com/usergal/411/Ardino-Djavolski%20most%201.JPG)

Дяволският мост

На 10 км северозападно от град Ардино над река Арда се издига Дяволският мост.

Той е построен през 1515–1518 г. върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.

Мостът е с дължина 56 метра и височина, достигаща 800 м. Трисводест, с полукръгли сводове за оттичане на водата.

През 1984 г е обявен за паметник на културата. До него обаче може да се стигне по черен път с автомобил.
Титла: Красивите върхове в България
Публикувано от: Kobrinka в 29-11-2010, 11:14:59
Планини и зеленина... За разлика от други, далеч по-урбанизирани кътчета на Европа, българските планини са съхранили своите природни богатства.

Красотата на природата не може да се измери по никакъв начин, най-добре човек сам да я види и преживее. Нашата държава може да се похвали с невероятни природни забележителности.

Места, които пожелаваме на всеки да види със собствените си очи, да усети мириса на свежия въздух и да се зареди с нова енергия!

Връх Баба, Етрополски дял на Стара Планина, 1787м

(http://woman.hotnews.bg/uploads/tinymce/2(116).jpg)
Витошкото плато между върховете Малък и Голям Резен, Черни връх, Селимица и Камен дел

Купена, Витоша

Рила над склоновете на Витоша

(http://woman.hotnews.bg/uploads/tinymce/5(71).jpg)
Изглед към връх Мусала, Рила, 2925м

(http://woman.hotnews.bg/uploads/tinymce/6(63).jpg)
Страшното езеро

Връх Голям Петел, Рила

(http://woman.hotnews.bg/uploads/tinymce/8(52).jpg)
Връх Ловница, Рила

(http://woman.hotnews.bg/uploads/tinymce/9(43).jpg)
Изглед към Бъндеришките езера от Муратов връх, Пирин

Митрово и Аргирово езера, Пирин

(http://woman.hotnews.bg/uploads/tinymce/11(34).jpg)
Стара Планина през есента

(http://woman.hotnews.bg/uploads/tinymce/12.JPG)
Връх Скакля, Враца

(http://woman.hotnews.bg/uploads/tinymce/13(23).jpg)
Централен Балкан сниман от самолет

Над Мелник
Титла: Забележителни места в нашата България
Публикувано от: Devil в 14-04-2011, 00:34:16
На територията на България забележителностите са безчет. Това са десетки крепости, манастири, църкви, паметници, антични светилища, архитектурни резервати, старинни къщи, природни феномени... Само за описването им поименно са нужни томове книги, какво остава, ако към тях се прикрепят и снимки.

Шипка
(http://s19.postimage.org/9ntbq62ib/shipka.jpg)
Вятърът духаше свирепо и всяко спиране го разгневяваше още повече. Как ли са се сражавали опълченците в този лют студ по едни цървули, с голи ръце срещу поробителите...

Топове в снега
(http://s19.postimage.org/fd9kah8oj/topove.jpg)
Оръдията, с които опълченците са отбранявали Шипка от поробителите.

Димящи камъни
(http://s19.postimage.org/d9z52t8vn/dimiashtikamani.jpg)
Стълбица е една от многото пещери разположени в Деветашкото плато, но определено се отличава от останалите. В слънчеви дни, около обед, мощен лъч пронизва входа и осветява вътрешността, която прилича на огромна летяща чиния.

Гложенския манастир в рамка от букови клони
(http://s19.postimage.org/7abdz5o37/glojenski.jpg)
Прекарах цяла нощ в очакване сутринта да бъда изненадан от мъгла стелеща се в ниското, а над нея да се извисява манастира. Мъгла имаше, обаче всичко беше под нея. За да бъде още по-завършена картинката, не спря да вали.

Изгубения храм
(http://s19.postimage.org/nzctv2koj/izgubeniathram.jpg)
Освен богата на природни забележителности, водопади, езера, в обятията на Родопа са се гушнали и десетки селца с красиви параклиси и църкви. На път за Кръстова гора е село Борово. На хълма се извисява църква. Времето рязко се промени, в далечината отекват тътените от гръмотевиците.

Залез на Белоградчишките скали
(http://s19.postimage.org/v3un43rxv/zalez.jpg)
Тръгнах по пътечка, която свършва в гората до висока скала. Изкатерих се и реших, че това е мястото и няма смисъл да губя оставащото ми време в проучване. Зачаках момента, наречен "Вълшебния час", когато светлината за кратко променя облика на заобикалящия ни свят.

Белоградчишки скали
(http://s19.postimage.org/ehd2v0z03/belogradchiskiteskali.jpg)
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.

Дяволския мост рано сутрин
(http://s19.postimage.org/rbfq241tf/diavilskiatmost.jpg)
Надявах се на утринна мъгла преди изгрев в ниските части по поречието на Арда. Освен че мъглата беше във високото, изтървах и краткия миг на развиделяването. Постоянно прииждаха групи рибари, които се отправяха някъде навътре по реката.

Над Тракийската низина
(http://s19.postimage.org/mbdogf6sz/nadv.jpg)
Открита красота и в невъзможното...

Използваните снимки в публикацията са на Евгени Динев
Титла: Чирпански манастир "Св. Атанасий"
Публикувано от: Kobrinka в 01-05-2011, 10:07:23
Чирпанският манастир е разположен на хълм на брега на Стара река, близо до село Златна Ливада. Манастира отстои на 14 км от гр. Чирпан, на 53 км южно от Стара Загора и на 70 км източно от Пловдив.

Според научна експедиция проведена през 2004г. в околностите на с. Златна Ливада, Чирпанският манастир "Свети Атанасий" е може би най-стария действащ манастир в Европа. Светата обител е основана от самия Александрийски патриарх Атанасий през 344г. По това време той посещава днешните български земи във връзка с провеждането на църковен събор в Сердика. По пътя си обратно към Египет Атанасий отсяда в римска крепост в областта Берое (дн. Стара Загора) и според житието му основава там манастир. Изборът на мястото от светеца се свързва с неговата ревностна защита на чистотата на православната вяра в контекста на борбата срещу разпространената по онова време арианска ерес. По това време живеещите в Мизия и Тракия готи и други племена са подложени на силен натиск от арианите.

В своята 1700-годишна история Чирпанската обител е била многократно разрушавана и съграждана наново. Има безспорни археологически доказателства за съществуването на манастира през Късната античност и Средновоковието, а според преданието Васил Левски и други революционери са се крили в него по време на освободителните борби. По време на социалистическия режим манастира първоначално е превърнат в овчарник от местното ТКЗС, но по-късно отново е възстановен като монашеска обител. В началото на 80-те години на 20в., самата Людмила Живкова подкрепя построяването на нова, голяма сграда в манастира. Една от ценните нови придобивки на манастира е египетска икона на св. Атанасий, подарена по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VII през 2003г. Манастирския празник се провежда всяка година на 2 май и тогава се провежда голям събор, на който се събират по няколко хиляди души.

Понастоящем Чирпанският девически манастир е действащ. Комплексъ включва църква (възстановена в 1961г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840г., нови крила построени по желание на Людмила Живкова през 1979г. Над олтара в църквата е поставена иконата на св. Петка, като при едно от многобройните възкресявания на обителта през турско е издигнат и неин параклис - по-късно разрушен. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е сред монашеските килии. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и влияе добре при туморни заболяваниия. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект.

В Чирпанския манастир се съхранява и препис от Реймското евангелие, което е подарено на обителта от наши художници.

Чирпанският манастир предлага настаняване, но е добре да се направи предварителна резервация, заради сравнително малкия брой места.

Близо до Чирпанския манастир на срещуположния бряг на Стара река, могат да се видят останките от стара римска крепост и пещера-постница обитавана в миналото от св. Атанасаий.


Bulgarian Monasteries (http://www.bulgariamonasteries.com/chirpanski_manastir.html)











Титла: Планините в България
Публикувано от: Mavar в 08-10-2011, 17:55:10
http://forum.mavar.info/flash/Bulgaria.swf

Беласица
Местоположение: Югозападна България

Беласица е планина в югозападната част на България. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 50%), Република Македония (около 30%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 кв км.

Беласица се простира по посока изток-запад. Дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север Беласица граничи с долината на река Струмешница, на изток с Рупелското дефиле, на юг със Серското поле и на запад с Костуринската седловина. Най-високата и точка е връх Радомир (2029 m). Други високи върхове в Беласица са: Конгур или Голям Конгур (1952), Дебело бърдо (1951), Лозен (1898) и Тумба (1885), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.

Северното подножие на планината, известно с името Подгорие е оформено от дебели наносни пластове, които задържат обилни водни запаси. В полите на Беласица са разположени редица села. Югозападно от Петрич на площ от 1312 хектара е разположен резерват Конгура в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен.

През последните няколко години от почти непозната планина, Беласица се превърна в една от предпочитаните дестинации за пешоходен туризъм.


Витоша
Местоположение: Западна България, Софийска област

Витоша (стар паралелен вариант Витош) е планина в България. Най-високата й точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.

На територията на планината се намира Природен парк Витоша, най-старият на Балканския полуостров. Транспортът от град София се осъществява с автобуси, кабинков лифт Симеоново и седалков лифт Драгалевци. Под Черни връх, в местността Алеко, се намира хижа Щастливеца, наречена така по прякора на Алеко Константинов — Щастливеца. За Златните мостове и Копитото шосето минава през Бояна. Оттам може да се стигне и до красивия Боянски водопад. В планината има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Зелена писта, Лалето (най-дългата), Заек и Ветровала. Работят няколко ски лифта и съоръжения — Романски седалков лифт (започва от Алеко и стига до подножието на Черни връх); има влек тип „котвичка“, който стига до Черни връх; Заек (влек тип „паничка“, който следва писта Стената); Лалето (3-местен седалков лифт, който следва писта Лалето) и други.

Планината е сред Стоте национални туристически обекта със своя първенец - Черни връх. Печатът е в трапезарията на станцията. Един от най-известните туристически маршрути на Витоша започва от местността Златните мостове, където има и много хижи и малки хотели. Природен парк Витоша е първия парк обявен на Балканския полуостров. Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената купеста планина в България. Билото на планината се образува oт разположените близо един до друг върхове Черни връх и Резньовете.

Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка - Торфено бранище Витоша се намира в непосредствена близост да столицата на Република България - София. Вследствие на това планината се е променила повече, от колкото другите български планини. През последните 500 години човека е повлиял значително на планината, основно изсичайки вековните гори, голяма част от които в момента претърпяват и естествен природен катаклизъм с характер на епидемия.

Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината е река Струма, която се влива в Бяло/Егейско море. Размерите и границите на парка са се променяли многократно след неговото създаване и в момента територията му е около 26 600 хектара. От тази площ близо 24 000 хектара са заети от горския фонд на Витоша. Заедно с обявяването на националния парк са обявении двата резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. В парка се намира и Боянския водопад, който е най високият на територията на планината.
На територията на парка се намира също и Драгалевския манастир, който има голямо историческо значение.


Лозенска планина
Местоположение:  Западна България, близо до гр. София

Лозенска планина е малка планина в Западна България. Намира се в непосредствена близост до София и Витоша, южно от Софийското поле. Западната и граница е очертана от Искърският пролом между Панчарево и Пасарел, югозападната - от яз. Искър. В подножието и са разположени селата Лозен, Герман, Долни Пасарел и Габра. От тях към главното било на планината са прокарани туристически маршрути, които в по-вечето случаи се дублират с почвени пътища и козарски пътеки, прокарани в миналото за стопански цели, използващи се и до днес. Най-популярни са маршрутите около вр. Половраг и Панчаревското езеро.

Пирин
Местоположение:  Югозападна България

Пирин е втората по височина планина в България след Рила (2925 м), а в рамките на Европа заема шесто място. Площта му е 2585 квадратни километра, тоест той е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата му средна височина - 1033 метра. Пирин е разположен в югозападния ъгъл на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката - от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в перпендикулярна посока е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахината, Малешевската и Огражданската планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.

Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има само един по-изявен водопад - Попинолъшкият, който е висок 12 м. Вододелът между тези два водосборни басейна минава по централното пиринско било.
По-важни реки, които се вливат в Места, са:
- Изток, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от реките Бъндерица и Демяница), Бялата река и др.
- Плешка река, чийто приток е Дисилица и която минава през село Добринище
- Безбожка река
- река Ретиже, която тръгва от Поповото езеро - реките Каменица, Брезница и Корпица

Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 176, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро - Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.

Най-големите и важни езерни групи са:

Попови езера - 11
Кременски езера - 5
Бъндеришки езера - 16 (заедно с Муратовите езера)
Василашки езера - 12 (заедно с Тодорините езера)
Валявишки езера - 10
Чаирски езера - 10
Влахини езера - 5
Малокаменишки езера - 20 (но от тях някои пресъхват)
Превалски езера - 4
Башлийски езера - 4
Типицки езера - 3
Има и много отделни езера,които не са част от езерни групи - Безбожкото, Даутовото, Синанишкото и други.

Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколко стотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити - растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой - пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много ог тези растения са редки и защитени, но най-вече познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета бял и черен бор, мура, ела, смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесничея Байкушев. Смята се, че тя на възраст над 1300 г., а приблизителните й размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.


Рила
Местоположение:  Югозападна България

Рила е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив, и е най-високата планина на Балканския полуостров. Най-високият връх на Рила, Мусала, със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица Места.

Предполага се, че името Рила идва от траките. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно Егейско морета.

Средната надморска височина на Рила е 1487 м, а общата площ - 2629 км2. Тя е най-високата планина в Балканския Полуостров - с връх Мусала (2925 m). По-голямата част от високите върхове (2 500 - 2 700 метра надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече източна Рила представляват високопланински ливади.

В Рила са изворите на Искър, Марица и Места. Много притоци на тези реки и на Струма също извират в Рила - Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска.

Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни места за любителите на туризма, историята и природата са обектите връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей - Самоков

Най-голямото по площ високопланинско (Второто Смрадливо езеро, 24 ха) и най-високо разположеното (Леденото езеро, 2709 м) езера на Балканския полуостров са в Рила. Освен Седемте рилски езера в нея се намират по-малко известните Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Рибни, Ропалишки, Скалишки (Реджепски), Урдини и Чернополянски (Карааланишки) езера.

Голяма част от планината е обхваната от национален парк "Рила", на територията на който се намират множество хижи и туристически пътеки. През Парка минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в Парка предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от Български туристически съюз. Оформени са 8 главни входа на Парка. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на Дирекцията на Парка и с Български туристически съюз.В Парка се насърчава предимно пешеходния туризъм с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време.


Родопи
Местоположение:  Южна България

Родопите е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори. представляват сложна система от различни по височина,дължина,ширина и посока ридове,дълбоки речни долини,тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха и тук липсват острите зъбери,присъщи за Рила и Пирин.

Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола,Аврамовата седловина,река Дрешенец и долината на река Места.Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг,където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия. По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите.Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски. В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

Реки: Арда, Въча, Чепинска, Стара река, Върбица

Язовири: Доспат, Широка поляна, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Студен кладенец
Смолянски езера

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голяма растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

Туризъм
Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк

Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино)

Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица

Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора

Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища Между Девин и Доспат се намира община Борино. Гьоз-тепе - прорицалището на Дионисий, Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.


Средна Гора
Местоположение:  Централна част на България

Средна гора е планина в централната част на България. Най-високата й точка е връх Голям Богдан (1604 м). Планината е разположена между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг. Средна гора е средновисока планина и е разположена в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. На запад Средна гора достига до течението на река Искър, а на изток до завоя на река Тунджа, който се намира северно от град Ямбол. Планината е дълга 285 километра, а най-голямата и ширина е около 50 километра.

Няколко различни рида свързват Средна гора с Главната Старопланинска верига - Гълъбец, Козница, Стражата и Мъжденик, а ридовете Шумнатица и Шипоран свързват планината с Рила. Средна гора е разделена на три отделни части. Границите на отделните части минават по проломите на реките Тополница и Стряма. Частите, на които е разделена планината са Западна (Ихтиманска) Средна гора, Средна (Същинска) Средна гора и Източна (Сърнена гора).

Ихтиманската (Западна) Средна гора се състои от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик и Черни рид. Тези ридове доедин са розположени недалеч от Ихтманската котловина. Най-високият връх в тази част от планината е връх Тръна, който е висок 1275 м.

Същинската Средна гора е разположена между проломите на реките Тополница и Стряма. Това е частта от Средна гора с най-добре изразено било. Това е също и най-високата част от планината. Тук е разположен най-високият връх в Средна гора - Голям Богдан (1604 м). Най-високите части на Същинската Средна гора са покрити с обширни пасища, а склоновете в средните и ниските части са покрити с вековни букови горски масиви.

Сърнена гора е наречена най-източната част от Средна гора. Това е едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната част от планината. Тази част е с дължина от около 153 км. Най-високият връх в Сърнена гора е връх Братан, който е висок 1236 м.

Геоложката основа на Средна гора е изградена основно от стари метаморфни скали, както и от по-млади гранити и сиенити. Срещат се също и вулкански скали- като от този вид скали преобладават андезитите. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда, както и множество минерални извори - Хисаря, Панагюрски бани, Стрелча и други.
На територията на Средна гора е разположен един поддържан резерват - Богдан.


Стара Планина
Местоположение:   Планинската верига обхваща средната част на България - от изток до запад

Стара планина или Балкан (наричана в миналото също - Хемус) е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е кръстен. Тя стига от Източна Сърбия до Черно море, като по-голямата й част се намира на територията на България. Стара планина се простира по цялата дължина на България и разделя страната на Северна и Южна България. Най-високият й връх е Ботев (2376 м). Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона.

Стара планина се разделя на три дяла: западен, среден и източен.
Западна Стара планина се простира от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградски(Арабаконашки) проход на югоизток. Има дължина 190км. Най-висок връх - Миджур (2168м). Средна Стара планина се намира между Ботевградски (Арабаконашки) проход и прохода Вратник. Има дължина 207 км. В този дял се намира и най-високият връх в планината — връх Ботев (2376 м). В него са разположени Тетевенската, Калоферската и Елено-Твърдишката планина. Релефът е силно разчленен.

Източна Стара планина е с най-малка надморска височина. Простира се между прохода Вратник и нос Емине (на Черно море) и има дължина 155км. Най-висок връх - Българка(1181м). Балканът потъва в морето при най-красивия плаж по нашето крайбрежие Иракли.

Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта. Сред тях са обектите връх Ботев, връх Шипка, с. Осеновлаг - манастир "Седемте престола", населени места в близост, като Котел, Жеравна, Сливен, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Трявна, Карлово, Калофер, Клисура, Сопот, Троянски манастир и др.

Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. Има десетки хижи, изградени в планината.

Балканът е гръбнакът на България. През 9 век кан Крум напада византийската войска на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход в Източна Стара планина. Императорът е пленен и посечен в краката на кана, а от черепа му той заповядва да направят окована със сребро чаша, от която пие наздравица. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоява орендата (силата) на убития враг. Тази изключителна победа осигурява на България надмощие над Югоизточна Европа за много векове напред.

В Балкана се състои и друго велико сражение - битката при връх Шипка за освобождение на България от турско робство. Тогава Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.


Титла: Природата на България...
Публикувано от: жушка в 22-02-2012, 18:19:38
:47: :47: :47:
http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=0d4026ce82
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 02-03-2012, 14:18:23
Белоградчик

(http://s19.postimage.org/6p14b0v1v/Belogradcik1.jpg)

(http://s19.postimage.org/bc76csier/Belogradcik2.jpg)

(http://s19.postimage.org/ouio2tjxv/Belogradcik3.jpg)

(http://s19.postimage.org/516ka46k3/Belogradcik4.jpg)

(http://s19.postimage.org/adveo8ugj/Belogradcik5.jpg)

(http://s19.postimage.org/ebiodnh9v/Belogradcik6.jpg)

(http://s19.postimage.org/unsq3dvlf/Belogradcik7.jpg)

(http://s19.postimage.org/q36jogbw3/Belogradcik8.jpg)

Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 02-03-2012, 17:55:02
Баба Вида - Видин

(http://s19.postimage.org/5be2tgl6b/Baba_Vida1.jpg)

(http://s19.postimage.org/h0n4ejigj/Baba_Vida2.jpg)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 02-03-2012, 20:10:45
Доспат

(http://s19.postimage.org/ngw34mr03/Dospat1.jpg)

(http://s19.postimage.org/9bqa2thyr/Dospat2.jpg)

(http://s19.postimage.org/hv9o0kqb7/Dospat3.jpg)

(http://s19.postimage.org/f2gggjpyr/Dospat4.jpg)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 04-03-2012, 18:22:51
Етнографски комплекс Драсова и Рашова къщи

(http://s19.postimage.org/xnigsufjn/Etnografski1.jpg)

(http://s19.postimage.org/9xxmhw6k3/Etnografski2.jpg)

(http://s19.postimage.org/87elgep0z/Etnografski3.jpg)

(http://s19.postimage.org/mrvob8jzn/Etnografski4.jpg)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 06-03-2012, 14:45:42
Крепост Хисаря - Ловеч

(http://s19.postimage.org/p2u8mbo6r/Krepost1.jpg)

(http://s19.postimage.org/j36hio3eb/Krepost2.jpg)

(http://s19.postimage.org/ndl5e98hf/Krepost3.jpg)

(http://s19.postimage.org/kxnxe5fsj/Krepost4.jpg)

(http://s19.postimage.org/62zbzz67n/Krepost5.jpg)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 22-03-2012, 11:04:46
Крушуна

(http://s19.postimage.org/e2wof5kxf/Krushuna1.jpg)

(http://s19.postimage.org/tpnxsiypf/Krushuna2.jpg)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 24-03-2012, 12:28:49
Нос Калиакра

(http://s19.postimage.org/3zi2d8gtv/Nos_Kaliakra1.jpg)

(http://s19.postimage.org/nve1srxv7/Nos_Kaliakra2.jpg)

(http://s19.postimage.org/3pajtw27n/Nos_Kaliakra3.jpg)

(http://s19.postimage.org/67w8uknxv/Nos_Kaliakra4.jpg)

(http://s19.postimage.org/6lxku681f/Nos_Kaliakra5.jpg)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 25-03-2012, 18:18:56
Тържишки манастир

(http://s19.postimage.org/bcxwvkhtf/Tarjeshki_manastir1.jpg)

(http://s19.postimage.org/j6yigypmb/Tarjeshki_manastir2.jpg)

(http://s19.postimage.org/51spf5gkz/Tarjeshki_manastir3.jpg)

(http://s19.postimage.org/qcq9jeypf/Tarjeshki_manastir4.jpg)

(http://s19.postimage.org/hizd2bbqr/Tarjeshki_manastir5.jpg)

(http://s19.postimage.org/4g3qj1lir/Tarjeshki_manastir6.jpg)

(http://s19.postimage.org/939skt8vn/Tarjeshki_manastir7.jpg)

(http://s19.postimage.org/4inm5vp6b/Tarjeshki_manastir8.jpg)

(http://s19.postimage.org/fjirawhf7/Tarjeshki_manastir9.jpg)

(http://s19.postimage.org/ievuhrlf7/Tarjeshki_manastir10.jpg)

(http://s19.postimage.org/73xs753xv/Tarjeshki_manastir11.jpg)

(http://s19.postimage.org/9mjh7tpo3/Tarjeshki_manastir12.jpg)

Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 21-04-2012, 21:00:07
Една от най-големите могили на Балканския полуостров е Голяма Косматка край град Шипка. Тя е с височина 20 м при диаметър около 90 м. Подобна е на други две могили край гр. Шипка - Оструша и Шушманец. Името на могилата, както и това на Малката Косматка идват от огромните дъбови дървета, които са ги покривали.

http://www.youtube.com/watch?v=NxQiydq9reo

Голяма Косматка (http://bg.wikipedia.org/wiki/Голяма_Косматка)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 22-04-2012, 11:10:55
 
:63:Долината на розите и тракийските царе :63:

http://www.youtube.com/watch?v=FRELMpIazsE

Исторически музей - Казанлък (http://bulgariatravel.org/bg/object/104/Istoricheski_muzej_Kazanlyk)
Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 22-04-2012, 11:27:13
ХРАМ "РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО" КРАЙ ШИПКА - ПРИЗНАТЕЛНОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
      

Пътувайки през Шипченския проход, веднага след връх Шипка, където се издига величественият паметник, станал един от символите на българо-руската дружба, слизайки към Казанлъшката долина, пътят минава през село Шипка.

Отдалеч всеки забелязва блестящите златни кубета на храм "Рождество Христово". Признателният български народ е издигнал величествен храм-паметник в южното подножие на Шипченска планина от Средна Стара планина, в северните покрайнини на град Шипка, в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната Руско-Турска война (1877-1878 г.).

Храмът е основан през 1902 г. - по инициатива на Граф Игнатиев и Олга Скобелева (майката на ген. Скобелев) и е построен с доброволно събрани средства от руския народ за увековечаване паметта на загиналите за свободата на България. Строителството е започнало през 1885 г. - на място, подарено от жителите на Шипка, под ръководството на руски архитекти и завършва в края на 1902 г. При съграждането му храмът е функционирал като манастир, като първоначално манастирът е руски, а през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. Понастоящем е музей, част от Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", който е исторически и архитектурен резерват.

Позлатените куполи на "Рождество Христово" и многоцветната украса на фасадата се открояват на фона на планината и се забелязват отдалеч. С големи художествени достойнства се отличава иконостасът, изработен от липово дърво, с позлатена богата дърворезба. Върху 34 мраморни плочи са изписани имената на жертвите, дадени във войната - общо 18 491 офицери, войници и опълченци. В криптата на храма - в 17 мраморни саркофага, са положени костите на загиналите герои. В храма има 17 камбани, най-голямата от които тежи почти 12 тона. Уредена е постоянна изложба от икони и църковен утвар.

В състава на комплекса влизат черква и жилищни сгради. Черквата е кръстокуполна, с квадратен наос и три апсиди, а до западната й фасада е долепена кула-камбанария, висока 53,35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг. Построена е по проект на арх. А. Томишко и под ръководството на проф. А. Померанцев, в стила на Ярославската черковна архитектура от ХVІІ в. Стенописвана е на два пъти - през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. Храмът е обявен за паметник на културата.

http://www.youtube.com/watch?v=9Eb8_dzLwqk


Песента на камбаните  :47:

Титла: Re: Нашата България
Публикувано от: Kobrinka в 22-04-2012, 11:45:48
:47:  Това  е  България !  :263: :63:

http://www.youtube.com/watch?v=KGyvg-o_wdI
Титла: Язовир Копринка
Публикувано от: Kobrinka в 22-04-2012, 13:21:16
Язовир Копринка

Язовир Копринка е един от многото красиви български водоеми, разположен в Долината на розите, само на 7 километра от град Казанлък. Около 20-километровата му дължина и множеството ръкави с големи тихи заливи представляват наистина една красива гледка, която си заслужава да бъде видяна.

Водите на язовира предлагат чудесни условия за ваканционни почивки, къмпинг, пикници, разходки сред природата, водни спортове и слънчеви бани. Любителите на риболова ще се зарадват на голямото разнообразие от рибни видове тук.

 При строителството на язовир Копринка е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис.


http://www.youtube.com/watch?v=aU4h1W7lnuw

Язовир Копринка (http://www.evgenidinev.com/seen/koprinka/)
Хотел Ресторант Лазур - яз.Копринка (http://www.hotel-in-bulgaria.com/bg/2245/hotel-restaurant-lazur.html)
Титла: Моля, заповядайте при нас !
Публикувано от: Kobrinka в 29-04-2012, 16:04:10
Изложба "Соцът, корекомът и червените връзки" редят в Чирпан за 9 май

Изложба на предмети и експонати от социалистическата действителност и култура подрежда Община Чирпан по повод 9 май - Денят на победата срещу фашизма във Втората световна война и Ден на Европа.

Организаторите са кръстили експозицията „СОЦ-ът , КОРЕКОМЪТ И ЧЕРВЕНИТЕ ВРЪЗКИ".

Ще бъдат представени експонати от българския, кубинския, съветския и китайския социализъм.

От Общината канят гражданите и колекционерите да се включат в изложбата с предмети, стари портрети, значки, връзки, стара техника (грамофони, телевизори, радиа и др.подобни), бюстове на соц-лидери, плакати, книги и всичко което пазят, и свързват с епохата. Предметите ще бъдат ползвани само за експозицията, след което ще бъдат върнати на собствениците им. Имената на всички, предоставили експонати, ще бъдат отбелязани на специални табелки.
Титла: Нашата държава е най-древната на планетата
Публикувано от: Янина в 24-02-2014, 19:47:13
Инженер открива български топоними по целия свят

 
Нашата държава е най-древната на планетата, твърди Пламен Стефанов

 (http://www.bgsever.info/br-44_2005/6.gif)

Даниела ДОЧЕВА

Пламен Стефанов по образование е инженер, но цял живот се рови в историята на света и в частност в българската. В главата си е събрал толкова информация, че успешно би конкурирал много учени историци, твърдят негови приятели. Всъщност търсенията му са не в сферата на историята, която се тиражира масово и често е пълна с неточности, липси, дори фалшификации, а в областта на реално случилите се събития. Въоръжен със стремежа към истината, той не спира да търси. И открива зашеметяващи факти, част от които след време прочита в най-новите исторически изследвания на известни български учени. "Аз не съм националист, изследвам българската история, защото съм българин, а това е достатъчно основание. Ходил съм много по света, контактувал съм с много националности, знам няколко езика, познавам много азбуки и с течение на времето се убедих в особения статус на нашия народ в този свят. Вече мога да потвърдя, че ние сме имали и ще имаме особена мисия в историята на света. Нашата роля винаги е била да сме носители на цивилизация. Българите навсякъде, където са минали, са строили огромни, красиви градове, организирали са държави. И Божидар Димитров наскоро говори в едно предаване, че ние, българите, не вдигаме въстания за национални, религиозни или икономически права, а за да правим държава. Явно това е закодирано в нас, защото навсякъде, където сме отишли, сме създавали огромни държави, дори империи. Уреждали сме ги по такъв начин, че след това топонимите да останат. Ако империите са били кървави, свързани с насилие, унищожение и робство, техните топоними бързо са били унищожавани от народите, заселили се на тяхно място. Топонимите на българите по целия свят са толкова много, че аз съм стреснат. Това говори, че те са носили цивилизация и

са били уважавани

от всички народи.

Преди 10 - 15 години съм чел при различни автори за наши топоними, но ставаше въпрос за 10 - 15", разказва Пламен Стефанов.

Той бил провокиран да проследи историята на българите като изследва запазените им топоними по света от покойния Кръстю Мутафчиев, който пише за световните топоними. 10 години го имал предвид, но не бил направил нищо. Мутафчиев го провокира да провери сведенията, които дава, защото те не били доказани и всички го мислели за луд. През 1993 г. той издал трилогия, в която проследил историята на българите от преди 12 хил. години. Била много интересна и подробна, но без никакви доказателства. Авторът разкопавал в Станджа планина гробницата на египетската богиня Бастет. По времето на Тодор Живков го арестуват, когато убиват Людмила Живкова (Стефанов счита, че е убита) и 8 години лежи в затвора. Направо го смачкват, вземат му всички записки. "Аз се сетих, че българите може да са оставили топоними по пътя си, за което нито един историк не говори до сега. Открих фрапиращи неща преди няколко години. На север от Монголия, където Мутафчиев пише, че преди 12 хил. години са били българите, съм открил две реки Яна, планина Мома, река Мома, град Дружина, поне 7 - 8 града с топоним Балабан, който е български. Чудех се откъде Мутафчиев може да знае цялата тази информация? Ако не е топонимно, няма как да проследиш този път. Преди година и половина, малко преди той да почине, разбрах, че е бил много близък на Людмила Живкова и е бил пратен на някаква длъжност в посолствотвото в Индия, където се запознава с Рьорих младши, който му разказва тази история за българите.

Той пък я знае от

своя баща Рьорих

старши,

за който е известно, че в сталинските години ходи да търси митичната страна Шамбала в планината Кайлас. За три дни той изчезва и тогава вероятно е бил допуснат и посветен. Рьорих младши разказва, че баща му се счита за наследник на българи. На друго място прочетох, че името Рьорих не идва от немски, а от древния български род Рюрик. Това, че един посветен разказва тази история, говори, че тя е много достоверна. Може историците да пискат, че няма факти, но... Затова се заех да проследя топонимно тези твърдения", продължава запаленият историк. Самият Рьорих не казвал никъде нищо за българите. Той само рисува картини и те говорят вместо него, знаят почитателите му. Информацията се предава само със загадки, тъй като самият той е казвал, че много неща няма да бъдат разбрани. Какво да каже по време на Сталинския терор, като са щели да го убият за нула време, припомня Стефанов. "Ще цитирам какво е казал Петър Дънов - Учителя Беинса Дуно малко преди да умре: "Историята за българите никой вече не може да я спре и да иска." И ето виж как е тръгнало: Рьорих, Кръстю Мутафчиев, Л. Живкова - тя е стигнала прекалено далеч в тези си занимания и затова е убита според мен. Самото КГБ е заинтересовано да крие историята от българите. Много документи за нашата история са взети оттук и са скрити в Русия и в КГБ. Христо Маджаров пише за тези неща. Във Ватикана също има много исторически извори. Там се разчита, че няма да отидем да си ги искаме, а ние трябва да го направим. Трябва да започнем да ровим, защото навсякъде в другите страни има информация за нашата история. Ние сме имали документи, но всичко е унищожено - колкото от турците, толкова и от гърците, които са получили право да се разпореждат с нас духовно. Проверил съм в няколко наши манастира. Като уважение към другите християнски религии ние сме правили преписи на нашите документи на гръцки, византийски, руски, арменски и на други езици. Сега в нашите манастири могат да се намерят документи, и то такива, които не ни трябват много, само на чужди езици. За много народи, които искат да играят съществена роля сега в света, не е изгодно нашата истинска история да излиза наяве. Но въпреки всичко най-големите наши помощници в момента са американците и англичаните, по простата причина, че те нямат древна история и все пак научно са заинтересовани да разберат как стоят нещата. Благодарение на тях през последните 20 - 30 години много факти излязоха наяве", твърди инженерът.

Остава топонимът само на някой, който е дошъл и ти е направил живота хубав, смята Пламен Стефанов. Независимо от смяна на религии, кланета и други превратности, местното население пази топонима, въпреки че този народ вече го няма там. По такива места, в които вече няма етнически българи, се срещат градове Куче или Куча, което е къща, Кан, реки Суек, Балхат, разбира от изследователските си търсения той. Отначало търси отделни топоними, но след това започва да се съсредоточава върху тяхната концентрация. Когато на едно място има по 15 - 20, направо не може да повярва. А такива места имало страшно много по целия свят. В Индия има повече български топоними от тези, които са в нашата България, твърди той. Особено в Северна Индия, която е в полите на Хималаите. Там се срещат поне 300 топонима "българ".

"Бях започнал да чета индийския епос Махабхарата и след като казах на моите приятели един ден, че цар Бхарата сигурно е цар Българата и е българин и сина му Панчо - толкова фрапиращо българско име, и още много от героите всъщност са българи, преди 1 месец излезе книгата на историка Петър Добрев, който твърди същото. Радвам се, че този българин го е доказал. Трябва екип от специалисти, на които да им се поръча национална задача от президента - ако имам власт ще го направя, да посетят всички тези места и

да намерят

доказателствата

за нашата история.

Няма начин да не са останали следи, щом аз намирам толкова много. Няма начин например в Иран да няма архиви, при условие, че българите са участвали в основаването на Индия и Иран. В Индия има страшно много архиви за нас - ето, те започнаха да излизат. Самата Махабхарата е за нас и веднъж за винаги трябва да го разберем. Защото индийците го знаят, а ние - не", разпалено настоява Стефанов.

Според него руският учен офталмолог Ернст Мулдашев не говори пряко за българите в своите книги, но казва, че в Индия всичко е записано и се пазят архиви от стотици хиляди години. Плевенчанинът счита руснака за свой духовен приятел, защото са извървели един и същ път - от атеизма към вярата. "Аз също съм учен - математик, физик, химик, топлоенергетик, и отдавна съм разбрал, че официалната наука се заблуждава в страшно много неща. Отдавна съм намерил обяснение на всички неща като ми е ясно, че нищо не знам, но поне знам накъде да търся. Самият Мулдашев се води татарин от българския град Уфа, който българите основават във Волжска България. Тя е разбита на няколко части - на чуваши, които са наследниците на кан Сувар, на татари - като голяма част от тях в момента се считат за българи. Татари са ги нарекли руснаците, за да изтрият спомена за Велика България. Тук византийците също ни наричат Велика България -

навсякъде, където

правим държава,

съседите ни слагат по едно "велика" или отзад "гуру" или "гури". Това какво говори? Другите са ни казвали Велика България, не ние. Така че топонимите са нещо фантастично, ако се заровиш в тях. Когато става въпрос за хилядолетия, само по два начина може да се проследи случилото се - топонимно и чрез тайни знания, които се пазят от посветени, но се надявам, че ще излязат на бял свят", разсъждава Стефанов.

Според него нашите топоними са трудни за намиране, защото ние сме странен народ - произнасяме абсолютно всички възможни звуци в природата. Докато всички други народи все нещо не могат да кажат, забелязал е изследователят. Нашият топоним българ много трудно остава в чист вид, защото много народи дъвчат няколко звука в него - "ъ", например, имаме само ние. В арабските страни съчетанието "лг" става "х". При индийците също е така. И така "бах" фактически е "бълг". Най-малко на 10 - 15 места има Бахария по света, което всъщност е България. Съществува думата бахари. В Египет има поне 20 топонима Бахария и бахари. Има оазис Бахария, област Бахейра, град Калин, връх Абу Боян, град Борис. "Намерих река Булгар чай (чай означава река на местния език) до планината Талъш в Северан Иран, а по-късно Петър Добрев писа за нея. Божидар Димитров в едно предаване пък каза, че имали сведения, че талъшите се считали за българи. Най-фрапиращи са топонимите, на които е изменена само първата гласна - болгар, булгар. В Африка има градове Болгар и Булхар. И край тях намирам няколко Шар планини. Това не е случайно", с основание заключава плевенчанинът, изкушен от историята.

Той е направил

пълен анализ на

всички вариации

на топонима българ.

В Индия открива още няколко реки Бхери, Бхари, Бахари. Просто там топонимите били толкова много, че човек можел да се побърка, признава той. Стефанов установил, че голяма част от народите не могат да казват "л" и произнасят бъркари. Съседите ни казват бугари. В Япония още не е търсил, но е открил български топоними в цял Тибет, после до Тихия океан, много малко има на юг от Китайската стена и където е Китай, защото там всичко е променено. Най-много топоними има в Сибир, около езерото Байкал, защото там е диво и руснаците не са сменяли топонимите, информира Стефанов. В Монголия 1/3 от градовете имат топонима Боян в себе си и гурван, което е гарван. Има река Гарга в Сибир. На север от Китайската стена имало една голяма област, която се казва Тенгри. Голямо езеро Тенгри се намирало в Тибет. Там са и топоними с нашите имена Цачо, Цако, Дичо, Дико, Рачо. Поне 30 са топонимите, свързани с Тангра - Тенгри, Тангра, Тагра. В друга част на страната има Гангра, Джангра, Кангра. "Подозирам, че реката Ганг в Индия идва пак от Тангра. Защото има друга река, приток на Ганг, която се казва Гангра. Танг на български значи небесен. В този район има река Мадар, има щат Мадрас - Мадара е светилище на български. Има река Варна. Навсякъде, където идат българите, първият си град кръщават Българ, вторият - Варна. Не съм си изяснил какво значи Варна. Маджаров казва, че е начало на нещо. От Блаватска знам, че вара означава "там, където е създадено човечеството", разбрал е любителят историк.

Той ползва предимно руски карти, защото други нямало в нашите хранилища, а и те заедно с българските били най-подробни. От денонощно взиране в микроскопичните буквички под лупа Пламен си е повредил вече очите. Той смята, че е трудно да се проследят основните моменти от разселването на българите, тъй като топонимите са по целия свят и са от различни епохи. Една от сензациите за нашата история било откриването на древния град Аркаим, който датира поне от 7 хил. години пр. Хр. Още руснаците са казвали, че е град на българите и на бог Тангра. Той е изключително съвършен, затова информацията за него е засекретена. Знаят се съвсем малко факти - бил е с такива обогатени почви, каквите ние днес не можем да създадем, използвали са непознати строителни материали. Този град е в район, където след това е Волжска България, т. е. имало е наслагване на български култури дори през хиляди години. Маджаров твърди, че българите са живели в пустинята Такламакан. Наистина цялата пустиня е осеяна с наши топоними - най-голямата река е Кончедаря, има град Куче. Елена Блаватска и Мулдашев твърдят, че в тази пустиня е била най-старата цивилизация на земята. Знае се, че Такламакан е пустиня от 7 - 8 хил. г. пр. Хр. Така че ако българите са живели там, е било преди това. "Моето предположение е, че след това те са се разпръснали по цялата дъга, като някои клонове са подивели. Един от клоновете е отишъл при планините Памир и Хиндукуш и се е развил много. Той е дал най-древната държава Булхара, от където тръгва клонът, който е създал Индия като държава. Начело е този цар Кардам, който оставя Булхара на сина си. Това са така наречените арии. Ариите се делят на няколко вида, а ние сме бълг ари. Маджаров твърди, че преди да дадат цивилизацията на Индия 2 хил. г. пр. Хр.

част от българите

са отишли към Иран.

Те са се смесили с местните и са създали държавата. В действителност Иран като топоним идва от Ария - държава на арите. Друг клон, който е носител на голяма цивилизация, отива на изток от Такламакан и основава държавата Ордос. И сега в момента на север от Китайската стена един огромен район са казва Ордос. Ордос е ред. Орда не е тая тумба, за която пише Вазов - той не е бил историк, а изключително подредена войска (в английски order означава ред). Само с ред сме побеждавали, никой не може да прави държава без ред. И сега имаме нужда от същото. Трябва да се върнем към историята и да въведем ред, иначе не можем да се оправим", убеден е Стефанов. Той казва, че от държавата Ордос китайците са взели българския календар и са го нарекли китайски.

От Петър Добрев плевенчанинът научил, че Махабхарата съществува в писмен вид от 10 - 8 в пр. Хр., но той не казвал от кога е в устен вид. Чрез свои изследвания с приятели философи Пламен Стефанов я датирал със сигурност - и самите индийци казвали, че битката за Махабхарата става 3112 г. пр. Хр.

Други клонове българи отиват в планината Тян Шан, в Алтай, на север. Навсякъде около Такламакан в радиус от няколко хиляди километра е осеяно с наши топоними. Няма друг народ с толкова топоними по света.

Прави впечатление, че между различните държави от отделните клонове е съществувала връзка. Например Волжска България и Дунавска България даже са си разменяли войски. Самуил си връща стратегическите позиции, когато идва 160-хилядна войска от българи и кумани от Волжска България и се заселва тук.

Учените се чудеха

откъде Самуил е

придобил

военна сила, за да блъска византийците 30 - 40 години. Ето откъде. Те са поддържали връзка, а ние не знаем за тези неща, нямаме никакви документи. Затова трябва да търсим. Тези, които са били на север от Китайската стена, са направили 3 империи хуно. Последната империя е на Атила. Вече историците доказаха чрез Именника на българските ханове, че България започва в Европа от 165 г. пр. Хр. - пише го и в първия том за българската история, издаден от БАН тази година. Цялата държава е пренесена от Бълг в Памир. Тази държава се среща с хуните на Атила, но те не се избиват взаимно, а българите се вливат в хунската вълна, която също е българска. Дълго време византийските историци бъркат българите с хуните. В момента, в който Атила умира, отново се появяваме като българи. Тук трябва да говорим за различни клонове - това е работа за специалисти. Очевидно е, че хуни и българи не е едно и също, но е и очевидно, че са много близки. Няма случай в историята да се бият две български държави. С кумани и печенези сме били съюзници и никога не сме се били - явно са ни сродни. С татарите сме се били, защото не сме роднини", заключава Стефанов.

Преди време доказвал на свои приятели, че България е най-старата държава в Европа, която от 165 г. пр. Хр. съществува с едно и също име. В света имало четири държави, които са запазили имената си до днес - Китай, Египет, Индия и България. Индия сме я направили ние, така че тя отпадала. Коя е най-старата от трите? Египетската история започва от 3200 г. пр. Хр., Месопотамия започва от 3500 г. пр. Хр., а през 3112 г. пр. Хр. българската държава съществува най-малко 1 000 години преди това. "Ами ние вече спокойно можем да претендираме за

най-старата

държава в света,

която си носи името.

Не е случайно, че така наречената държава Булгаристан във Волжска България иска да се възстанови в момента. Откъдето е избягал Аспарух, гонен от хазарите, и в момента има малка държавица Бълкария в Кавказ, Русия", споделя любопитни факти плевенчанинът.

В момента той вади цитати от огромния многотомен труд на Елена Блаватска (1830-1891 г.). Нещо го накарало да търси в нейните съчинения дали споменава нещо за българите. И бил шокиран от откритото, което е известно на много малко хора. Елена Блаватска на едно място казва, че съвременният свят е много заблуден като смята, че Египетската и Месопотамската цивилизации са най-древните. Афганистанците днес (Афганистан идва от 19 в., няма го в историята. Имало е Бактрия.), които са полудиви племена, могат да претендират за много по-древна цивилизация. Тя отделя 10 листа в 3 т. за доказателство чрез астрономически събития, които са фиксирани в текста, че ведите са най-древните писмени човешки източници - поне от 20 хил. г. пр. Хр. Ако ведите са следвали българите и цивилизацията, можем да си представим какво означава това. Тя твърди, че историята на атлантите започва от няколко велики царе като двама от тях са Бхури и Бхор. Блаватска пише, че днешна Индия само в последно време се казва така, а преди това е била Бхарата - Варша. И цар Бхарата - ама не този от Махабхарата, е основоположник на тази династия, която царува една калпа. Една калпа е 4 млн. и 200 хил. години! От всички 7 династии най-великата и допринеслата най-много за развитието на света е точно династията на Бхарата. Сещам се, че К. Мутафчиев пише, че българите са един от 7-те народа, оцелели след потопа", разкрива още сензационни факти Пламен Стефанов.

Запаленият по историята плевенчанин си е обещал, че ако изкара повече пари, ще тръгне да търси източници за българската история по света. Защото българите са славен народ, който е крайно време да научи истината за древното си минало.

http://bgsever.info/ (http://bgsever.info/)
Титла: Град Елена – легенди, история, природа
Публикувано от: Mavar в 11-09-2016, 00:25:10
(http://forum.mavar.info/Imagehost/di/ZMMK/Elena_grad.jpg)

Град Елена се намира на 38 километра южно от Велико Търново и на около 100 от Стара Загора. Най-прекият път от Стара Загора за Елена е през прохода Твърдица – Елена (известен още като Твърдишки). Той е изцяло ремонтиран през 2012 година и е изключително панорамен.

Китното планинско градче Елена се намира в полите на Еленския балкан. Разположено е в красивата долина на Еленска река. Северно от града се простират Еленските височини, на юг е Стара планина. Предават се много легенди за град Елена, но една от най-интересните е за двама млади влюбени. В нея се разказва, че в горите на Еленския балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка. Девойката се казвала Елена. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е градът. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селището, на което Елена с живота си дарила своето име.

Градът е известен от XV век с имената Стръмена и Еляна. През 18-ти и 19-ти век е занаятчийски, търговски и културен център. Елена и неговите жители са изиграли важна роля през Българското възраждане. Запазени 147 паметници на културата, 7 от които са с национално значение. Това са родната къща на Иларион Макареополски, часовниковата кула, Даскалоливницата (първото класно училище в България), църквите „Свети Никола“ и „Успение на Пресвета Богородица“, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща. Те привличат многобройни туристи. Елена притежава над 6 000 етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги. Освен с богата си история, градът впечатлява и с природна красота – величествения Еленски балкан и река Еленска създават прекрасни гледки. В Елена и околността има множество къщи за гости, хотели и заведения за хранене. Посетителите на града могат да съчетаят полезното с приятното – да допълнят своите исторически знания, отпочивайки сред прекрасната природа.


(http://forum.mavar.info/Imagehost/di/THWZ/Elena_grad_2.jpg)
Титла: Какво символизира гербът на Стара Загора
Публикувано от: advokat в 01-10-2016, 00:13:21
(http://forum.mavar.info/Imagehost/di/DNLK/stara-zagora-1.png)
Гербът на Стара Загора има формата на "френски щит", който по законите на хералдиката имат право да носят градове с хилядолетна история. Символичното значение на щита е да предпазва, да защитава, да осигурява убежище, да носи закрила. В горната си част той завършва с крепостна стена, която подчертава важното административно, военно, политическо и стопанско значение на Стара Загора по време на многовековното ѝ развитие. За прототип е използвана крепост, украсявала монети сечени в Августа Траяна (античната Стара Загора) през 2 — 3 век.

В централната част на герба, на червен фон със златистожълт цвят, е изрисувана лъвица с лъвче, изображение от прекрасен каменен релеф от 11 — 12 в., открит в Стара Загора през 1949 и станал един от символите на града. Лъвицата олицетворява майчиния инстинкт, плодородието, прераждането и поставена в централната част на герба, има не само историческо, но и дълбоко символично значение, целящо да покаже, че въпреки превратностите на времето, градът продължава да съществува и да се развива.

В най-долната част на герба на зелен фон са изобразени бразди в златистожълто, събиращи се към центъра. Те подчертават плодородието на старозагорското поле и внушават път към бъдещето. Цветовете в герба са добре подбрани и в хармония със символите. Зеленият цвят, който обрамчва герба и е фон на долната му част, е цвят на живота и смъртта, на надеждата и радостта. Червеният цвят, използван за фона на централната част на герба, е символ на активното начало, на огъня, на здравето и силата на любовта. Златистожълтото, с което са представени лъвицата с лъвчето и браздите, е знак на светлината, интелекта, вярата и добротата.
Real Time Web Analytics